Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Ако някой си бе направил труда да помоли Лисбет Саландер за помощ в издирването на Венерстрьом, то тя почти всеки ден можеше с точност да каже къде се намира той. Беше проследила по интернет отчаяното му бягство със спирки в дузина страни и бе усетила нарастващата паника в електронните писма, които изпращаше веднага щом влезеше в интернет през лаптопа си. Но дори и Микаел Блумквист не можеше да предположи, че бившият милиардер бе толкова глупав, че да продължи да мъкне със себе си същия компютър, който така усърдно бяха успели да преровят.

След половин година на Лисбет й омръзна да следи Венерстрьом. Трябваше да си отговори на въпроса докъде се простира собственият й ангажимент в този случай. Венерстрьом без съмнение беше голям престъпник, но не бе неин враг и тя нямаше интерес от залавянето му. Би могла да подшушне на Микаел Блумквист, но той най-вероятно щеше да публикува някоя статия. Можеше да даде сведения на полицията, но имаше голяма вероятност Венерстрьом да бъде предупреден и отново да успее да избяга. Освен това тя по принцип не желаеше да има какъвто и да било контакт с полицията.

Но Венерстрьом имаше други неизплатени дългове. Тя си спомни за двайсет и две годишната бременна сервитьорка, която бяха давили в собствената й вана.

Лисбет Саландер взе окончателно решение четири дни преди Венерстрьом да бъде открит мъртъв. Взе мобилния си телефон и позвъни на един адвокат в Маями, Флорида, който явно бе сред онези личности, от които Венерстрьом най-отчаяно се опитваше да се скрие. Бе разговаряла с някаква секретарка и я беше помолила да предаде кодирано съобщение. Името Венерстрьом и адрес в Марбеля. Това бе всичко.

Тя изключи телевизора по средата на драматичния репортаж за кончината на Венерстрьом. Включи кафеварката и си направи сандвичи с пастет и кисели краставички на кръгчета.

Ерика Бергер и Кристер Малм се посветиха на традиционната коледна суетня, докато Микаел седеше във фотьойла на Ерика, пиеше гльог и ги гледаше. Всички служители и голям брой журналисти на свободна практика получиха коледен подарък, който тази година представляваше чанта за рамо с логото на „Милениум“. След като опаковаха подаръците, се заловиха да надпишат и сложат марки на близо двестате коледни картички за печатницата, фотографите и колегите от други медии.

Микаел се опита, доколкото можа, да устои на изкушението, но накрая се предаде. Той грабна най-последната коледна картичка и написа следния текст: „Весела Коледа и щастлива Нова година! С благодарност за добре свършената работа през изминалата година.“

Подписа се със собственото си име и адресира картичката до Яне Далман, редакцията на „Финансмагазинет Монопол“.

Когато Микаел се прибра вкъщи вечерта, го чакаше покана за пощенска пратка. Той отиде да вземе коледния си подарък от пощата на следващата сутрин и го отвори, когато стигна в редакцията. В пакета имаше мехлем срещу комари и бутилка водка „Раймерхолмс“ от триста седемдесет и пет милилитра. Микаел отвори картичката и я прочете: „В случай че нямаш други планове, бих искал да знаеш, че ще акостирам в Архолма тази вечер.“ Картичката бе подписана от бившия му съученик Роберт Линдберг.

Обикновено редакцията на „Милениум“ бе затворена една седмицата преди Коледа до Нова година включително. Тази година обаче традицията бе нарушена; натискът върху малката редакция бе колосален и всеки ден продължаваха да се обаждат журналисти от всички краища на света. В деня преди Бъдни вечер Микаел Блумквист по една случайност попадна на статия във „Файненшъл таймс“, в която се обобщаваше работата на международната банкова комисия, съставена с цел да разследва империята на Венерстрьом. Статията информираше, че комисията работи по хипотезата, че Венерстрьом в последния момент вероятно е получил предупреждение за предстоящите разкрития.

Сметките му в банка „Крьоненфелд“ на Каймановите острови, съдържащи сумата от двеста и шейсет милиона американски долара, или около два милиарда шведски крони, бяха изпразнени в деня преди „Милениум“ да публикува материала си.

Парите са били съхранявани в няколко сметки, управлявани лично от Венерстрьом. Дори не е било необходимо да се явява в банката. Трябвало е само да предостави серия клирингови кодове, за да може да прехвърли спестяванията си до която и да било банка в света. Парите са били преведени в Швейцария, където една негова сътрудничка ги бе трансформирала в безименни лични облигации. Всички клирингови кодове са била верни.