Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

За първи път в историята на шведската икономическа журналистика се използваха думи като системни престъпления, мафия и гангстерско царство. Венерстрьом и близкият до него кръг от млади борсови агенти, акционери и облечени в костюми на Армани адвокати бяха представени като шайка банкови обирджии и наркодилъри.

Микаел Блумквист се бе покрил напълно през първите няколко дни от медийната кампания — не отговаряше на писмата в електронната си поща и не вдигаше телефона. Всички изявления от името на редакцията бяха правени от Ерика Бергер, която мъркаше като коте по време на интервютата за националните шведски медии и големите местни вестници, а по-късно — и за все повече международни медии. Всеки път, когато й задаваха въпроса „Как «Милениум» бе успял да получи тези изключително секретни вътрешни документи“, тя отговаряше със загадъчна усмивка, след което веднага се забулваше в тайнственост: „Ние, разбира се, не можем да разкрием нашия източник.“

Когато я питаха защо миналогодишната разобличителна статия за Венерстрьом бе довела до такова фиаско, тя ставаше още по-загадъчна. Никога не лъжеше, но не казваше и цялата истина.

— Off the record — бе отговорът й.

А когато под носа й нямаше забит микрофон, тя уж неволно пускаше по някоя и друга загадъчна реплика, които, навързани заедно, водеха до прибързани заключения. Така се зароди един слух, който придоби легендарно голямо значение и съгласно който Микаел Блумквист не се бе защитил в съда и доброволно бе позволил да бъде осъден на няколко месеца затвор и да заплати огромни глоби, защото в противен случай представените от него документи неизбежно са щели да доведат до разкриване самоличността на източника му на информация. Сравняваха го с американските медийни кумири, които по-скоро биха лежали в затвора, отколкото да издадат източниците си, и го описваха като герой с толкова ласкави думи, че той дори се притесни. Но не сега бе моментът да опровергае това недоразумение.

Всички бяха убедени в едно: човекът, предоставил документацията, трябваше да е част от най-доверения близък кръг на Венерстрьом. Така бе сложено началото на един дълъг страничен дебат за това кой бе the Deep Throat — сътрудници, които имаха различни поводи за недоволство, адвокати, дори зависимата от кокаин дъщеря на Венерстрьом и други членове на семейството бяха спрягани като възможните издайници. Нито Микаел Блумквист, нито Ерика Бергер казваха нещо. Никога не коментираха темата.

Ерика се усмихна доволно и осъзна, че са спечелили, когато на третия ден от началото на медийната кампания един от вечерните вестници публикува статия със заглавието „Реваншът на «Милениум»“. В нея бе поместен ласкав портрет на изданието и неговите служители. Текстът бе подсилен с една доста сполучлива фотография на Ерика Бергер. Наричаха я кралицата на разследващата журналистика. Това щеше да й донесе допълнителни точки в класацията на светските рубрики. Дори се заговори за „Голямата журналистическа награда“.

Пет дни след като „Милениум“ бе хвърлил първата бомба, в книжарниците бе доставена книгата на Микаел Блумквист „Банкерът на мафията“. Тя бе написана в Сандхамн по време на трескавите септември и октомври. След което бе набързо отпечатана при пълна тайнственост в „Налвигс Реклам“ в Моронгова. Това беше първата книга на новото издателство с логото на „Милениум“. Вътре имаше поместено загадъчно посвещение: „На Сали, която ми разкри предимствата на голфа“.

Книгата бе същинска тухла. Състоеше се от шестстотин и петнайсет страници и бе отпечатана в джобен формат. Малкият тираж от две хиляди екземпляра гарантираше, че издателството ще е на загуба, но всички екземпляри бяха изкупени още след няколко дни и Ерика Бергер поръча още десет хиляди бройки.

Рецензентите констатираха, че този път Микаел Блумквист със сигурност не възнамерява да пести доказателства. И бяха напълно прави. Две трети от книгата се състоеше от приложения, които съдържаха разпечатки от документацията на компютъра на Венерстрьом. Едновременно с публикуването на книгата на интернет страницата на „Милениум“ бяха качени текстове от компютъра на Венерстрьом под формата на PDF файлове, готови за сваляне. Всеки, който проявяваше дори минимален интерес, можеше да разгледа доказателствените материали направо от източника.

Странното изчезване на Микаел Блумквист от общественото пространство бе част от медийната стратегия, която двамата с Ерика бяха разработили заедно. Всеки един вестник в страната го издирваше. Микаел даде ексклузивно интервю за журналистката от ТВ4 едва след като книгата излезе на пазара. По този начин телевизията за пореден път засенчи националната медия. Интервюто обаче не бе плод на договорка между приятели и въпросите бяха всичко друго, но не и угоднически.