Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Подготвеният от ТВ4 брутален телевизионен профил засенчи новините на Националната телевизия, които отразиха новината едва в емисията в девет часа. По това време дори Шведската телеграфна агенция пусна комюнике с предпазливото заглавие „Осъден журналист обвинява финансист в тежка престъпна дейност“. Текстът представляваше кратък преразказ на телевизионния репортаж, но самият факт, че телеграфната агенция бе публикувала новината, стана повод за трескава работа в консервативния сутрешен вестник 159 159 Шведският вестник „Свенска Дагбладет“. — Б.пр. и още дузина местни издания, които трябваше да променят първите си страници, преди да се задвижат печатарските преси. До този момент половината вестници бяха взели решение да игнорират твърденията на „Милениум“.

Либералният сутрешен вестник 160 160 Шведският вестник „Дагенс Нюхетер“. — Б.пр. коментира топ новината на „Милениум“ в уводната статия, написана лично от главния редактор в ранния следобед. След това той бе отишъл на вечерен прием, където се намираше по време на излъчването на новините на ТВ4. Редакционният секретар бе започнал да го търси трескаво, воден от предположението, че в твърденията на Блумквист „можело да има зрънце истина“, което главният редактор бе отхвърлил с превърналата се по-късно в крилата фраза реплика: „Глупости — нашите икономически репортери отдавна щяха да са открили това.“ Следователно уводната статия на главния редактор бе единственият медиен глас в страната, който категорично отричаше твърденията на „Милениум“. Статията съдържаше думи, като „преследване, престъпна помийна журналистика“ и настояваше за „предприемане на мерки срещу подсъдните твърдения по отношение на уважаван гражданин“. Това остана и единственото изказване на главния редактор в развихрилия се дебат.

През нощта всички служители на „Милениум“ бяха на линия в редакцията. Съгласно плана там трябваше да останат единствено Ерика Бергер и новоназначеният редакционен секретар, за да отговарят на евентуални позвънявания. В десет вечерта обаче никой още не си бе тръгнал. Компания им правеха дори четирима бивши служители и около шест от журналистите на свободна практика, които постоянно публикуваха статии във вестника. В полунощ Кристер Малм отвори бутилка шампанско. В този момент един негов стар познат изпрати пилотен брой от единствения вечерен вестник, който бе отделил шестнайсет страници на аферата „Венерстрьом“ под заглавието „Финансовата мафия“. Когато вестникът излезе на следващия ден, бе поставено началото на медийна кампания с невиждан обхват.

През следващата седмица шведската борса бе разтърсена от факта, че финансовата полиция е започнала да разследва случая. Бяха назначени прокурори, което предизвика паника и активни продажби. Два дни след публикуваните разкрития аферата „Венерстрьом“ стигна до правителството, в резултат на което министърът на икономиката излезе с изявление.

Кампанията не предполагаше, че всички медии щяха да приемат твърденията на „Милениум“ без критика, още повече че обвиненията бяха твърде сериозни. Но за разлика от първия път, сега вестникът можеше да представи изключително убедителни доказателства: личната електронна кореспонденция на Венерстрьом и копия на съдържанието на компютъра му, включително балансови отчети за тайни банкови активи на Каймановите острови и в две дузини други страни, тайни договори и всякакви други дивотии, които един по-предпазлив гангстер за нищо на света не би съхранявал на твърдия си диск. Скоро стана ясно, че твърденията на „Милениум“ щяха да издържат дори по време на съдебен процес, а и никой не се съмняваше, че случаят рано или късно щеше да влезе в съда. С това се пукна най-големият сапунен мехур, който бе съществувал някога в шведския финансов свят след краха на Крьогер през 1932 година. Кризата в „Гота банк“ 161 161 Шведска банка, която едва не фалира по време на банковата криза в началото на деветдесетте години. — Б.пр. и измамата с „Трустор“ 162 162 Инвестиционно дружество, чиито ресурси биват присвоени през лятото на 1997 г. от четири лица. Смята се, че откраднатата сума възлиза на около шестстотин милиона крони. Това е най-голямата подобна измама в историята на Швеция. — Б.пр. бледнееха пред аферата „Венерстрьом“. В случая измамите бяха от такъв мащаб, че никой дори и не смееше да пресметне за колко нарушения на закона става въпрос.