Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

За първи път в живота си Лисбет Саландер дори имаше бюст. Тя затаи дъх, като се погледна в огледалото на вратата. Гърдите й бяха също толкова фалшиви, колкото и самоличността на Моника Шолс. Бяха направени от латекс и закупени от магазин в Копенхаген, където пазаруваха травестити.

Бе готова за война.

Малко след девет се запъти към изискания хотел „Цимертал“, където бе запазила стая под името Моника Шолс. Той бе само на две пресечки от магазина. Тя даде бакшиш от сто крони на момчето, което й помогна да качи току-що закупената пътна чанта, в която бе прибрала старата си. Апартаментът беше малък и струваше скромните двайсет и две хиляди крони на нощ. Тя бе резервирала една нощувка. Когато остана сама, се огледа наоколо. От прозореца й се откриваше невероятно красив изглед към Цюрихското езеро, което обаче изобщо не я впечатли. За сметка на това тя прекара около пет минути пред огледалото, като се наблюдаваше с широко отворени очи. Пред нея стоеше съвсем непознат човек. Едрогърдестата Моника Шолс с руса коса на черта носеше по-голямо количество грим, отколкото Лисбет Саландер използваше за един месец. Тя изглеждаше… различно.

В осем и половина най-накрая успя да закуси с две чаши кафе и геврек със сладко в хотелския бар. Цена двеста и десет крони. Are these people nuts 156 156 Тези хора да не би да са си изгубили ума? (англ.). — Б.пр. ?

Малко преди десет Моника Шолс остави чашата с кафе на масата, отвори капачето на мобилния си телефон и набра номера за свързване към интернет чрез модем в Хаваите. След три сигнала прозвуча тонът за включване. Модемът заработи. Моника Шолс въведе шестцифрен код чрез телефона си и изпрати под формата на SMS съобщение инструкциите за стартиране на програма, специално създадена от Лисбет Саландер за този случай.

Програмата заработи в Хонолулу от една анонимна интернет страница, намираща се на сървър, който уж принадлежеше на университета. Програмата беше проста. Единствената й функция бе да изпрати инструкции за стартиране на друга програма на друг сървър. Тя бе разположена на съвсем обикновен комерсиален сайт за интернет услуги в Холандия. Тази програма, на свой ред, имаше за задача да открие огледалното копие на твърдия диск на Ханс-Ерик Венерстрьом и да поеме управлението на програмата, която съдържаше информация за всичките му банкови сметки по света, които наброяваха около три хиляди.

Интересуваше я само една. Лисбет Саландер бе забелязала, че Венерстрьом проверяваше сметката два пъти седмично. Ако той включеше компютъра си и отвореше точно този файл, всичко щеше да изглежда съвсем нормално. Програмата изпращаше информация за очакваните малки промени, изчислени на основата на движението по сметката му през последните шест месеца. Ако през следващите четирийсет и осем часа Венерстрьом влезеше в сметката и наредеше плащане или трансфер от сметката, програмата щеше услужливо да докладва, че въпросните действия са извършени. В действителност обаче измененията щяха да са реалност единствено на копието на твърдия диск в Холандия.

Моника Шолс затвори мобилния си телефон в мига, в който чу четири кратки тона, които потвърдиха стартирането на програмата.

Тя излезе от „Цимертал“ и се разходи до банка „Хаузер Дженерал“, която бе разположена от другата страна на улицата. Там си бе уговорила среща с някой си директор Вангер за десет часа. Отиде три минути преди уговорения час и използва времето, за да позира пред охранителните камери, които я снимаха, докато вървеше към отдела с офиси за дискретни частни консултации.

— Имам нужда от помощ за извършването на определен брой трансакции — каза Моника Шолс на безупречен оксфордски английски. Когато отвори чантата за документи, изпусна неволно рекламна химикалка, която показваше, че тя бе отседнала в хотел „Цимертал“ и която директор Вангер вежливо вдигна от земята. Моника Шолс се усмихна закачливо и написа номера на сметката на тефтера, който лежеше на масата пред нея.

Директор Вангер й хвърли един поглед и реши, че е разглезена щерка на някой богаташ.

— Това са няколко сметки в „Банка Крьоненфелд“ на Каймановите острови. Бих искала да бъде извършен автоматичен трансфер чрез поредица от клирингови кодове.

— Фройлайн Шолс, предполагам, че разполагате с всички необходими кодове? — попита той.

— Aber natürlich 157 157 Но разбира се (нем.). — Б.пр. — отвърна тя със силен акцент.

Бе очевидно, че бе изучавала немски само в училище и го владееше много слабо.