Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Една от банковите сметки на Каймановите острови бе по-специална. Тя се управляваше лично от Венерстрьом, но не бе свързана с нито една от сделките му. Около една десетохилядна от печалбата от всяка сключена от Венерстрьом сделка се превеждаше постоянно в тази сметка чрез фиктивните дружества.

Саландер бе като хипнотизирана, докато работеше. Сметки — щрак — електронна поща — щрак — балансови отчети — щрак. Тя записа последните преводи. Проследи една малка трансакция от Япония до Сингапур, а след това през Люксембург до Кайманите. Разбра как функционираше системата. Бе като един от импулсите в кибервселената. Малки промени. Последното електронно писмо. То бе кратко, отчасти безинтересно и беше изпратено в десет вечерта. Бе криптирано с помощта на програмата PGP . Бръм, бръм — това не бе никаква спънка за тези, които вече бяха проникнали в компютъра му и можеха да прочетат текста на съобщението в оригинал:

Бергер престана да мрънка за рекламите. Да не би да се е предала или да е измислила нещо ново? Нали твоята къртица в редакцията ни увери, че са пред фалит. Тя обаче, изглежда, смята да назначи нов служител. Провери какво се случва. Блумквист бе в Сандхамн през последните седмици и пишеше като луд, но никой не знае какво. Мяркаше се в редакцията през последните дни. Можеш ли да ми осигуриш копие от следващия брой, преди да го отпечатат?

Нищо драматично. Нека се чуди. „Вече е свършено с теб, дъртако.“

В пет и половина сутринта излезе от интернет, изключи компютъра и извади нов пакет цигари. Бе изпила четири, не — пет кока-коли през нощта, взе си шеста и седна на дивана. Бе само по бикини и избеляла от прането рекламна камуфлажна тениска на списание „Soldier of Fortune“ 152 152 Списание „Наемен войник“ (англ.). — Б.пр. с текста Kill them all and let God sort them out 153 153 Избийте ги до един и нека Бог отсъди (англ.). — Б.пр. . Осъзна, че й е студено, протегна се към одеялото и се загърна в него.

Почувства се надрусана, сякаш бе погълнала някакво неподходящо и най-вероятно забранено вещество. Фокусира погледа си върху една улична лампа до прозореца и остана да седи така неподвижно, докато мозъкът й работеше на пълни обороти. Мама — щрак — сестра ми — щрак — Мими — щрак — Холгер Палмгрен. Evil Fingers. И Армански. Работата. Хариет Вангер. Щрак. Мартин Вангер. Щрак. Стикът за голф. Щрак. Адвокат Нилс Бюрман. Щрак. Всеки проклет детайл, който не можеше да забрави, колкото и да се опитваше.

Чудеше се дали Бюрман някога щеше отново да се съблече пред жена и как в такъв случай щеше да обясни татуировката на корема си. И как щеше да избегне да си свали дрехите при следващото посещение при лекаря.

И Микаел Блумквист. Щрак.

Тя го смяташе за добър човек, може би с малко по-ярко изразен комплекс на всезнайко от поносимото, който за жалост проявяваше дразнеща наивност по отношение на някои морални въпроси. Той бе толерантен и всеопрощаващ по природа и винаги се опитваше да намери обяснение или извинение от психологическо естество за поведението на хората. Никога нямаше да проумее, че хищниците разбираха само от едно. Обземаше я неприятен инстинкт за закрила, когато мислеше за него.

Не си спомняше кога заспа, но се събуди в девет на следващата сутрин със схванат врат. Бе подпряла глава накриво в стената зад фотьойла. Заклатушка се към спалнята и отново заспа.

Това без съмнение бе най-важният репортаж в живота им. За първи път от година и половина насам Ерика Бергер бе наистина щастлива — така, както само един редактор, който разполага с топ новина, можеше да бъде. С Микаел изглаждаха текста за последен път, когато Лисбет позвъни на мобилния му телефон.

— Забравих да ти кажа, че усилената ти работа през последните седмици е започнала да тревожи Венерстрьом и той си поръча пилотен брой от следващото издание на вестника.

— Как разбра… А-а-а, забравѝ. Някаква информация за това какво смята да прави?

— Не. Само едно логично предположение.

Микаел се замисли за няколко секунди.

— Печатницата! — възкликна той.

Ерика вдигна вежди.

— Ако сте сигурни, че никой от редакцията не изнася информация, то това е единствената оставаща възможност. Освен ако някой от наемниците му не смята да се отбие посред нощ.

Микаел се обърна към Ерика.

— Наеми нова печатница за следващия брой. Веднага. И се обади на Драган Армански. Искам да наемем нощна охрана през следващите седмици.

След това се върна към разговора със Саландер.