Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Спонтанната реакция на Ерика бе, че не биха могли да използват материала, защото е придобит по незаконен път.

Но нещата не стояха така. Микаел отбеляза, че те не са длъжни да дават обяснения как са се сдобили с доказателствата. Можеха съвсем спокойно да разполагат с източник на информация, който на свой ред бе имал достъп до компютъра на Венерстрьом и бе копирал съдържанието на твърдия му диск върху компактдискове.

Накрая Ерика осъзна с какво оръжие разполага. Тя бе изтощена. Имаше още въпроси, но не знаеше откъде да започне. Затова се отпусна на дивана и махна с ръце.

— Микаел, какво се случи в Хедестад?

Лисбет Саландер мигом вдигна глава. Микаел остана дълго мълчалив. Отговори на въпроса й с въпрос.

— А как мина срещата на Управителния съвет?

— Тя удържа на думата си.

— Рики, знам, че си разстроена, защото се покрих и все си намирах извинение да не ти разкажа. Двамата с теб никога не сме имали тайни един от друг и изведнъж аз нямам сили да ти разкажа за последните шест месеца от живота си.

Ерика погледна Микаел в очите. Тя го познаваше като петте си пръста и съзря в погледа му нещо невиждано досега — той я гледаше умолително. Помоли я да не го пита. Тя отвори уста и го погледна безпомощно. Лисбет Саландер наблюдаваше равнодушно тихия им разговор.

— Толкова ли е ужасно?

— Повече от ужасно. Страхувах се неистово от този разговор. Обещавам да ти разкажа, но ми трябваха няколко месеца да потисна емоциите си и да се успокоя, погълнат изцяло от Венерстрьом… Все още не съм готов. Ще съм щастлив, ако го научиш от Хариет.

— Какъв е този белег на врата ти?

— Лисбет ми спаси живота там, горе. Ако нея я нямаше, щях да съм мъртъв.

Ерика опули очи. Погледна момичето с коженото яке.

— Сега трябва да сключиш споразумение с нея. Тя е нашият източник на информация.

Ерика Бергер остана мълчалива доста дълго. Размишляваше. След това направи нещо, което учуди Микаел, шокира Лисбет и изненада дори самата нея. Бе усещала погледа на Лисбет Саландер през цялото време, докато седеше край холната маса на Микаел. Мълчаливо момиче с враждебно отношение.

Ерика се изправи, заобиколи масата и прегърна Лисбет Саландер. Лисбет се съпротивляваше като червей, който се опитват да нанижат на рибарска кукичка.

Лисбет Саландер сърфираше в киберимперията на Ханс-Ерик Венерстрьом. Седеше втренчена в екрана на компютъра от около единайсет часа. Хрумването, което се бе зародило в едно неизследвано ъгълче на съзнанието й през последната седмица в Сандхамн, бе прераснало в мания. Беше се затворила в апартамента си вече четири седмици и не вдигаше телефона на Драган Армански. Прекарваше между дванайсет и петнайсет часа на денонощие пред монитора, а през останалото време, когато не спеше, разсъждаваше върху един и същи проблем.

През изминалия месец бе поддържала епизодични контакти с Микаел Блумквист; той бе също толкова зает и погълнат от работата си в редакцията на „Милениум“. Няколко пъти седмично се чуваха по телефона и тя го осведомяваше за последната кореспонденция и делата на Венерстрьом.

За стотен път премисли всеки детайл. Не се боеше, че е пропуснала нещо, но не бе сигурна, че правилно е разбрала закономерността между всички сложни връзки.

Прочутата империя на Венерстрьом бе като жив, безформен, пулсиращ организъм, който непрестанно променяше лика си. Състоеше се от опционни сделки, облигации, акции, партньорства, лихви от заеми, лихви от приходи, ипотеки, банкови сметки, парични преводи и хиляди други съставни елементи. Невероятно голяма част от активите бяха вложени във фиктивни дружества, които се притежаваха взаимно.

Най-невероятните икономически анализи определяха стойността на „Венерстрьом груп“ на над деветстотин милиарда крони. Това бе блъф или поне доста завишена цифра. Но Венерстрьом в никакъв случай не бе бедняк. Според Лисбет Саландер активите му реално възлизаха на около деветдесет-сто милиарда крони, което никак не беше зле. За извършването на една сериозна ревизия на концерна щяха да се нужни години. Саландер бе открила общо около три хиляди отделни банкови сметки и активи, пръснати по целия свят. Венерстрьом се занимаваше с измами от такъв мащаб, че на тях вече не се гледаше като на престъпна дейност, а като на сделки.

Организмът на империята на Венерстрьом обаче имаше и гръбнак. Това бяха три актива, които се открояваха непрекъснато в потока от информация. Недвижимите шведски активи бяха напълно реални и безупречни, бяха достъпни за публични проверки, водеха се на годишен отчет и им се правеха ревизии. Дейността в САЩ бе солидна, а всички оборотни пари минаваха през една американска банка. Скандални бяха фиктивните дружества, регистрирани на места, като Гибралтар, Кипър и Макао. Империята на Венерстрьом бе като смесен магазин за търговия с оръжие, пране на пари на съмнителни фирми в Колумбия и явно мътни сделки в Русия.