Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— А ти какво искаш да й кажеш?

— Истината.

Лисбет сбърчи вежди.

— Лисбет, с Ерика почти постоянно се караме. Вече ни е като навик. Но разчитаме безпрекословно един на друг. Тя е изключително точна. Ти си източник на информация. По-скоро би умряла, отколкото да те издаде.

— На колко души още ще се наложи да разкажеш?

— Само на нея. Ще отнесем тайната ти в гроба. Но аз няма да я разкрия на Ерика, ако ти не го желаеш. Но не възнамерявам и да я лъжа, като си измисля някой несъществуващ източник.

Лисбет размишлява чак докато ги свалиха до Гранд хотел. Анализ на последствията. Накрая неохотно позволи на Микаел да я запознае с Ерика. Той включи мобилния си телефон и позвъни.

Ерика Бергер получи обаждането на Микаел насред обедната си среща с Малин Ериксон, която възнамеряваше да назначи на поста редакционен секретар. Малин бе двайсет и девет годишна и от пет години работеше на различни места по заместване. Не бе имала постоянна работа и вече бе загубила надежда, че някога ще получи такава. Ерика не беше публикувала обява за мястото; за Малин Ериксон й бе казал неин стар познат от един ежеседмичник. Тя й бе позвънила през последния й работен ден и я бе попитала дали се интересува от назначение в „Милениум“.

— Става въпрос за три месеца — каза Ерика. — Но ако се справяш, ще те назначим на щат.

— Дочух слухове, че „Милениум“ ще бъде закрит.

Ерика Бергер се усмихна.

— Не бива да вярваш на слухове.

— Този Далман, когото ще заместя… — Малин Ериксон се поколеба. — Той започва работа в един от вестниците на Ханс-Ерик Венерстрьом…

Ерика кимна.

— Едва ли е тайна за някого от бранша, че сме в конфликт с Венерстрьом. Той не обича служителите на „Милениум“.

— Тоест, ако приема работата, ще попадна в тази категория.

— Да, има голяма вероятност.

— Но Далман получи работа във „Финансмагазинет“?

— Може да се каже, че по този начин Венерстрьом се отблагодарява на Далман за различни услуги, които той извърши за него. Проявяваш ли все още интерес?

Малин Ериксон се замисли за миг. След това кимна.

— Кога искате да започна?

Микаел позвъни точно в този момент и прекъсна интервюто за работа.

Ерика използва собствените си ключове, за да влезе в апартамента на Микаел. Предстоеше им да се срещнат на живо за първи път след краткото му посещение в редакцията около Мидсъмър. Ерика отиде в дневната, където завари една анорексично слаба девойка, облечена с кожено яке. Тя седеше на дивана с качени върху масата крака. В началото Ерика си помисли, че момичето е около петнайсетгодишно, но после го погледна в очите и разбра, че греши. Тя продължаваше да наблюдава това привидение, когато при тях се появи Микаел с кана кафе и сладкиши.

Микаел и Ерика се огледаха взаимно.

— Прости ми, че се държах толкова ужасно — рече Микаел.

Ерика сведе глава настрани. Микаел се бе променил. Изглеждаше изтощен; беше по-слаб, отколкото си го спомняше. В очите му се четеше срам и в първата секунда не искаше да я погледне. Тя се загледа във врата му. Там имаше една поизбеляла, но ясно различима ивица.

— Отбягвах те. Това е дълга история и аз не се гордея с ролята си в нея. Но за това по-късно. Сега искам да ти представя тази млада дама. Ерика, това е Лисбет Саландер. Лисбет, Ерика Бергер — главен редактор на „Милениум“ и моя най-добра приятелка.

Лисбет огледа елегантното й облекло и самоуверената й стойка и след десетина секунди реши, че Ерика Бергер най-вероятно няма да се превърне в нейната най-добра приятелка.

Срещата продължи пет часа. Ерика позвъни на два пъти, за да отмени други уговорки. В продължение на един час чете части от черновата на книгата, която Микаел й бе дал. Имаше хиляди въпроси, но осъзна, че щяха да му трябват две седмици, за да отговори на всичките. Най-важното в случая бе черновата, която тя най-накрая остави. Ако дори частичка от включените в текста твърдения бяха верни, то ситуацията коренно щеше да се промени.

Ерика погледна Микаел. Тя никога не се бе съмнявала в честността му, но за секунда й се зави свят. Зачуди се дали не се бе побъркал покрай аферата Венерстрьом и дали всичко това не беше плод на фантазията му. В този миг Микаел извади два кашона разпечатани материали. Ерика пребледня. Тя естествено искаше да разбере как се бе сдобил с тях.

Отне му доста дълго време да я убеди, че странната девойка, която не бе продумала по време на срещата, разполагаше с неограничен достъп до компютъра на Ханс-Ерик Венерстрьом. И не само до неговия — няколко пъти бе проникнала в компютрите на адвокатите му и най-близките му сътрудници.