Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

В началото на октомври Лисбет Саландер прочете кратко съобщение в интернет изданието на „Хедестадс курирен“ и осведоми Микаел за него. Изабела Вангер бе починала след кратко боледуване. Съобщението бе публикувано от опечалената й дъщеря Хариет Вангер, която всички смятаха за мъртва години наред.

Криптирано електронно писмо от erika.berger@millenium.se до mikael.blomkvist@millennium.se :

Здравей, Микаел!

Хариет Вангер ме посети в редакцията днес. Обади ми се пет минути преди да дойде и ме свари напълно неподготвена. Красива жена с елегантно облекло и студен поглед. Посети ме, за да ми съобщи, че ще заеме мястото на Мартин Вангер като заместник на Хенрик в Управителния съвет. Тя бе много учтива и ме увери, че концернът „Вангер“ не възнамерява да наруши споразумението ни. Даже напротив, фамилията напълно заставала зад поетите от Хенрик задължения към вестника. Помоли ме да я разведа из редакцията и се поинтересува от мнението ми при така създалата се ситуация.

Казах й истината. Че не усещам твърда почва под краката си, че ти си забранил да те посетя в Сандхамн и че не знам върху какво работиш, с изключение на факта, че според теб така ще заковеш Венерстрьом. (Предположих, че мога да й доверя това. Тя все пак е член на Управителния съвет.) Тя вдигна вежди, усмихна се и ме попита дали се съмнявам, че ще успееш да го постигнеш. Как би могъл човек да отговори на подобен въпрос? Отвърнах й, че щях да съм много по-спокойна, ако знаех с какво точно се занимаваш. Е, то се знае, че ти имам пълно доверие, но направо ме подлудяваш. Попитах я дали знае върху какво работиш. Отговори отрицателно, но каза (цитирам), че си създал у нея впечатление на необикновено решителен човек с иновативно мислене. Споменах й още, че съм разбрала, че в Хедестад се е случило нещо драматично. И че умирам от любопитство да науча историята на Хариет Вангер. Накратко казано, чувствах се като идиот. Тя отговори на въпроса ми с въпрос. Попита ме дали наистина не си ми разказал нищо. Добави, че, доколкото знае, двамата с теб имаме специална връзка и че ти със сигурност ще споделиш всичко, когато имаш време. След това ме попита дали може да разчита на мен. Какво можех да й отговоря? Тя е член на Управителния съвет на „Милениум“, а ти не ми предостави нищо, въз основа на което да мога да преговарям.

След това Хариет Вангер каза нещо странно. Помоли ме да не съдя нито нея, нито теб твърде строго. Каза, че ти е много благодарна, че ти е длъжница и че много би искала двете с нея също да сме приятелки. След това ми обеща да ми разкаже историята си при удобен случай, ако ти не намериш сили да го сториш. Тръгна си преди половин час и ме остави напълно объркана. Мисля, че я харесвам, но не знам дали мога да разчитам на нея.

Ерика

П.С. Липсваш ми. Имам чувството, че в Хедестад се е случило нещо ужасно. Кристер каза, че имаш странен белег на врата — като от душене.

От mikael.blomkvist@millennium.se

До erika.berger@millenium.se:

Здравей, Рики. Дори не би могла да си представиш колко страховита и ужасна е историята около Хариет Вангер. Забележително е, че тя самата изобщо ти е казала нещо. Аз дори не искам и да си мисля за това. Засега единственото ми желание е да те уверя, че можеш да разчиташ на Хариет Вангер. Казала ти е истината, действително ми е длъжница. Повярвай ми — тя никога не би навредила на „Милениум“. Позволи й да ти стане приятелка, ако я харесваш. Но тя заслужава уважение. Има тежко минало и аз й съчувствам.

На следващия ден Микаел получи още едно електронно писмо.

От harriet.vanger@vangerindustries.com

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Здравей, Микаел. От няколко седмици се опитвам да намеря малко време да ти пиша, но явно часовете не ми стигат за нищо. Ти изчезна толкова набързо от Хедебю, че така и не успях да те видя и да се сбогувам с теб.

Дните след завръщането ми в Швеция са изпълнени с разтърсващи впечатления и усилена работа. В концерна „Вангер“ цари пълен хаос и двамата с Хенрик полагаме максимални усилия, за да въведем малко ред. Вчера посетих „Милениум“ в качеството си на новия представител на Хенрик в Управителния съвет. Хенрик ми разказа подробно за теб и положението, в което се намира вестникът. Надявам се, че нямаш нищо против тази ми позиция. Ще те разбера, ако не искаш аз или който и да е друг от семейството да сме част от Управителния съвет, но те уверявам, че ще направя всичко по силите си, за да помогна на „Милениум“. Длъжница съм ти и те уверявам, че съм водена единствено от най-добри намерения по отношение на вестника и това винаги ще бъде така. Запознах се с приятелката ти Ерика Бергер. Не съм сигурна какво мисли за мен, но съм изненадана, че не си й разказал за случилото се.