Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Веднага след края на срещата Микаел замина за къщата си в Сандхамн, в която не бе стъпвал от година. Носеше със себе си два кашона изпринтен материал и компактдисковете, които бе получил от Лисбет Саландер. Зареди се с храна, затвори се вътре, пусна лаптопа си и започна да пише. Всеки ден си правеше кратка разходка, купуваше вестници и пазаруваше. Пристанището все още бе пълно с платноходки, а младежите, които бяха взели назаем лодките на бащите си, седяха както обикновено в бара „Дюкарбарен“ и се напиваха до несвяст. Микаел бе сляп за околния свят. Той практически не ставаше от компютъра от момента на събуждането си сутрин, докато не се строполеше напълно отмалял в леглото вечер.

Криптирано електронно писмо от главния редактор erika.berger@millenium.se до отговорния редактор mikael.blomkvist@millennium.se , който в момента е в отпуска:

Микаел, трябва да знам какво се случва, за Бога! Върнах се в редакцията след края на отпуската си и заварих пълен хаос. Разбрах за Яне Далман и двойната му игра. Мартин Вангер е мъртъв. Хариет Вангер е жива. Какво се случва в Хедебю? Къде си ти? Има ли някаква история? Защо не си вдигаш мобилния?

Е.

П.С. Разбрах посланието ти, което Кристер със злорадство ми предаде. Ще ти го върна. Наистина ли си ми ядосан?

От mikael.blomkvist@millennium.se

До erika.berger@millenium.se:

Здравей, Рики. Не, за Бога, не съм ти ядосан. Прости ми, че не успях да те информирам за всичко, което се случва, но през последните месеци от живота си се чувствах като във влакче на ужасите. Ще ти разкажа всичко, като се видим, не искам да използвам електронната поща. В момента съм в Сандхамн. Подготвям една статия, но тя не е свързана с Хариет Вангер. Ще остана тук известно време. След това ще му се види краят. Вярвай ми. Целувки и прегръдки.

От erika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Сандхамн? Веднага тръгвам към теб.

От mikael.blomkvist@millennium.se

До erika.berger@millenium.se:

Не сега. Изчакай няколко седмици, поне докато пооправя текста. Освен това очаквам гости.

От erika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Тогава естествено ще стоя настрана, но трябва да знам какво се случва. Хенрик Вангер отново е изпълнителен директор и не ми вдига телефона. Ако договорът с Вангер е разтрогнат, трябва да знам. В момента не зная какво да правя. Трябва да съм наясно дали вестникът ще оцелее, или не.

Рики

П.С. Коя е тя?

От mikael.blomkvist@millennium.se

До erika.berger@millenium.se:

Първо, можеш да си напълно спокойна — Хенрик няма да се оттегли. Но той прекара тежък инфаркт и работи по малко всеки ден. Предполагам, че хаосът, предизвикан от смъртта на Мартин и внезапното завръщане на Хариет, изпива всичките му сили.

Второ, „Милениум“ ще оцелее. Работя върху най-важния ни репортаж и след като го публикуваме, ще унищожим Венерстрьом веднъж завинаги.

Трето, в момента в живота ми цари пълен хаос, но що се отнася до мен, теб и „Милениум“, всичко си е постарому.

Вярвай ми. Целувка.

Микаел

П.С. Ще ви запозная при първа възможност. Срещата с нея определено ще те наведе на размисъл.

Когато Лисбет Саландер пристигна в Сандхамн, завари Микаел Блумквист брадясал, с хлътнали очи. Той я прегърна набързо и я помоли да сложи кафе и да изчака, докато довърши нещо в статията си.

Лисбет разгледа къщата му и веднага установи, че се чувства като у дома си. Хижата се намираше на самия кей, така че водата бе на два метра от входната врата. Тя бе само шест на пет метра, но с толкова висок таван, че имаше място за полуетажа с легло, до който водеше спираловидна стълба. Можеше да стои там в цял ръст, на Микаел му се налагаше леко да се наведе. Тя огледа леглото и констатира, че бе достатъчно широко, за да побере и двамата.

Точно до входната врата имаше голям прозорец, който гледаше към водата. Там бе разположена кухненската маса на Микаел, която му служеше и за бюро. До нея стоеше етажерка с компактдискова уредба и голяма колекция дискове на Елвис Пресли и хардрок изпълнители. Тази музика не бе точно по вкуса на Лисбет.

В един от ъглите бе иззидана камина от сапунен камък със стъклена вратичка. Освен гореспоменатите мебели в къщата имаше само още стенен шкаф за дрехи и кухненска мивка, която служеше и като умивалник. Тя се намираше зад една завеса за баня. До мивката имаше малко прозорче, обърнато към двора. Под спираловидната стълба бе отделено малко пространство за биологична тоалетна. Цялата къща бе обзаведена като каюта на лодка с хитро замислени чекмеджета.

В доклада си за Микаел Блумквист Лисбет бе констатирала, че той беше ремонтирал къщата и бе измайсторил сам цялото обзавеждане. Тя беше стигнала до този извод благодарение на коментара на негов познат, който след гостуването си в Сандхамн му бе изпратил писмо по електронната поща, където изразяваше възторга си от сръчността на Микаел. Къщата блестеше от чистота, бе скромно обзаведена, почти спартански. Тя разбра защо я обичаше толкова.