Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— И ти вярваш, че този театър ще спаси „Милениум“? — попита Сони Магнусон.

— Сигурен съм. Сони, искам да напишеш фалшив доклад, че рекламният пазар отново се е свил, а освен това и броят на абонатите е започнал да намалява.

— Това звучи забавно — рече Моника. — Само в рамките на редакцията ли трябва да разиграваме този цирк, или да се погрижим и други медии да узнаят за него?

— Само в редакцията. Ако историята се появи някъде другаде, ще знаем от кого са научили. Ако някой ни попита след няколко месеца, просто ще му отговорим следното: „Чул си фалшиви слухове. Въпросът за закриването на «Милениум» никога не е стоял на дневен ред.“ Най-добре за нас ще стане, ако Далман информира други масмедии. Тогава той самият ще изглежда като идиот. Ако искате, можете да му дадете информация за някоя напълно идиотска история, която обаче звучи достоверно.

През следващите два часа те съставиха сценарий и разпределиха ролите помежду си.

След срещата Микаел пи кафе с Кристер Малм в „Ява“ до „Хорнгатспукелн“ 147 147 С това название сред хората е известна част от улица „Хорнсгатан“ срещу църквата „Мария Магдалена“ в квартал „Сьодермалм“ в Стокхолм. — Б.пр. .

— Кристер, много е важно да посрещнеш Ерика още на Арланда и да я осведомиш за ситуацията. Трябва да я убедиш да се съгласи да участва. Доколкото я познавам, ще иска веднага да реши проблема с Далман. Не бива да го позволяваш. Венерстрьом не трябва да разбере абсолютно нищо, за да не успее да скрие някое доказателство.

— Добре.

— И се погрижи Ерика да не използва електронната си поща, докато не инсталира програмата за криптиране PGP и не се научи да я използва. С помощта на Далман Венерстрьом най-вероятно чете цялата ни кореспонденция. Искам ти и всички останали служители на редакцията да инсталирате тази програма. Нека изглежда съвсем естествено. Ще ти дам името на компютърен консултант, който ще дойде да провери вътрешната ни мрежа и всички компютри. Остави го да инсталира програмата, сякаш това е нещо напълно нормално.

— Ще направя всичко, което е необходимо, Микаел. А ти с какво се занимаваш в момента?

— Венерстрьом. Искам да го закова на вратата на някоя плевня.

— Как?

— Sorry. Това засега е тайна. Нека кажем, че разполагам с материал, пред който предишните ни разкрития са като развлекателно четиво.

Кристер Малм изглеждаше притеснен.

— Винаги съм ти вярвал, Микаел. Означава ли това, че ти ми нямаш доверие?

Микаел се разсмя.

— Не, но в момента извършвам доста тежки престъпления, които могат да ми докарат две години затвор. Това ще рече, че методите на разследването ми не са напълно законни… Играя по правилата на Венерстрьом. Не искам да забърквам по никой начин нито теб, нито Ерика, нито когото и да било от служителите на „Милениум“.

— Имаш уникалната способност винаги да ме изправяш на нокти.

— Спокойно. Предай на Ерика, че тази история има огромни мащаби. Огромни.

— Тя ще иска да знае с какво си се захванал…

Микаел се замисли за миг. След това се усмихна.

— Можеш да й предадеш, че напролет, когато зад гърба ми сключи тайно договор с Хенрик Вангер, тя ми даде ясно да разбера, че понастоящем аз съм един обикновен смъртен журналист на свободна практика, който вече не е част от Управителния съвет и няма думата при определянето на политиката на „Милениум“. Това, на свой ред, означава, че вече не съм задължен да я информирам за каквото и да било. Но обещавам, че ако се държи добре, първа ще научи за какво става въпрос.

Кристер Малм изведнъж избухна в смях.

— Тя ще побеснее — констатира той развеселено.

Микаел знаеше, че не бе напълно искрен с Кристер Малм. Той съзнателно отбягваше Ерика. Най-естествено би било да се свърже с нея и да сподели всичко, което бе научил. Но той не искаше да разговаря с Ерика. Поне дузина пъти беше стоял с мобилния телефон в ръка и бе избирал номера й, но всеки път бе прекъсвал.

Знаеше къде се крие проблемът. Не можеше да я погледне в очите.

От журналистическа гледна точка бе непростимо, че се съгласи да участва в потулването на историята в Хедестад. Нямаше ни най-малка представа как можеше да й обясни, без да я излъже, а ако имаше нещо, което той никога не би искал да направи, то е да излъже Ерика Бергер.

Най-вече обаче не искаше да се сблъсква с този проблем точно сега, когато отново бе решил да се захване с Венерстрьом. Затова отложи срещата си с Ерика, изключи мобилния си телефон и се въздържаше да говори с нея. Но знаеше, че това не може да продължава безкрайно.