Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Няма ли файъруол?

Лисбет се усмихна.

— Да, има. Работата е там, че маншетът също представлява един вид файъруол. Благодарение на него можеш да проникнеш в компютъра за миг. Да речем, че Венерстрьом получава електронно писмо; това преминава първо през маншета на Plague , така че ние можем да го прочетем, преди то изобщо да достигне до файъруола на неговия компютър. Врътката се крие в това, че съдържанието на електронното писмо се преработва и се създава програмен текст в размер на няколко байта. Тази операция се повтаря всеки път, когато той сваля нещо на компютъра си. Със снимките е още по-лесно. Той сърфира доста из интернет. Всеки път, когато сваля порноснимка или отваря нова страница, към вече създадения програмен текст се добавят няколко реда. След известно време, няколко часа или дни, в зависимост от това колко често използва компютъра си, Венерстрьом успява да свали една завършена програма с размер около три мегабайта, където всеки байт се свързва със следващия.

— И?

— Когато всички байтове се подредят, програмата се интегрира с неговия интернет браузър. В резултат на това компютърът му забива и той трябва да го рестартира. По време на рестартирането на машината му се инсталира напълно нов софтуер. Той използва Майкрософт Експлорър. Следващия път, когато отваря Експлорър, той всъщност стартира една съвсем друга невидима програма, която се намира на десктопа му. Тя изглежда и функционира като Експлорър, но извършва и куп други операции. Първо поема контрол върху неговия файъруол и се грижи всичко да изглежда нормално. След това започва да сканира компютъра му и изпращи части от информацията всеки път, щом той натисне бутона на мишката, докато сърфира. След известно време, отново в зависимост от това колко често е в интернет, ние разполагаме с идентично копие на съдържанието на твърдия му диск, което се съхранява на един сървър. Тогава идва моментът за HT .

— HT?

— Sorry . Plague го нарича HT . Hostile Takeover 144 144 Вражеско поглъщане (англ.). — Б.пр. .

— Ясно.

— Най-интересното тепърва предстои. Когато този процес приключи, Венерстрьом разполага с два цялостни твърди диска: един — на собствената му машина, и един — на сървъра. Следващия път, когато включи компютъра си, той всъщност включва идентичното, създадено от програмата копие. Така че всъщност вече не работи на собствения си лаптоп, а на нашия сървър. Неговият компютър се забавя малко, но това почти не се усеща. Когато се свържа със сървъра, мога да следя компютъра му в реално време. Всеки път, когато Венерстрьом натисне някой клавиш на своя компютър, аз го виждам на моя.

— Предполагам, че и приятелят ти е хакер.

— Той уреди подслушването в Лондон. Малко е асоциален и никога с никого не се среща, но в мрежата е легенда.

— Ясно — рече Микаел и й се усмихна смирено. — Въпрос номер две: защо не ми каза за Венерстрьом по-рано?

— Ти никога не ме попита.

— А ако никога не те бях попитал, или да предположим, че никога не те бях срещнал, то ти щеше да гледаш как „Милениум“ фалира, въпреки че разполагаш с цялата тази информация.

— Никой не ме бе помолил да разоблича Венерстрьом — отвърна Лисбет с нравоучителен тон.

— Но ако предположим, че се бе случило така?

— Нали ти разказах — защити се тя.

Микаел смени темата.

Микаел бе напълно погълнат от съдържанието на компютъра на Венерстрьом, което възлизаше на около пет гигабайта. Лисбет го бе записала на общо десет компактдиска. Тя имаше усещането, че малко или много се бе преселила у Микаел. Чакаше търпеливо и отговаряше на въпросите, с които я засипваше през цялото време.

— Не мога да проумея как може да е толкова дяволски глупав, че да събере цялата информация за мръсните си сделки на един-единствен твърд диск — рече Микаел. — Ако той някога попадне в ръцете на полицията…

— Хората са нерационални. Предполагам, че чисто и просто не вярва на полицията някога да й хрумне да конфискува компютъра му.

— Да, той е извън подозрение. Съгласен съм, че е арогантен боклук, но би трябвало около него да има консултанти по сигурността, които да му обяснят как да работи с компютъра си. В него има материали чак от 1993 година.

— Компютърът му е сравнително нов. Произведен е преди година, но той, изглежда, е пренесъл цялата си стара кореспонденция и т.н. на твърдия диск, вместо да я съхранява на компактдискове. Но все пак използва криптираща програма.

— Което е безполезно, ако ти си проникнала в компютъра му и четеш паролите всеки път, щом ги впише.