Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Благодаря, Сали.

— Колко струва?

— Какво имаш предвид?

— Колко струва тази информация?

— Колко искаш?

— Искам да го обсъдим на по кафе. Сега.

Срещнаха се в кафене „Кафебар“ на улица „Хорнсгатан“. Саландер изглеждаше толкова сериозна, когато Микаел седна на табуретката до нея, че той леко се разтревожи. Както обикновено, тя пристъпи директно към въпроса.

— Налага ми се да взема пари назаем.

Микаел се усмихна с най-глуповатата си усмивка и посегна към портфейла си.

— Разбира се. Колко?

— Сто и двайсет хиляди крони.

— Опа-а! — той отново прибра портфейла. — Не нося толкова в момента.

— Не се шегувам. Имам нужда от сто и двайсет хиляди за, да речем, шест седмици. Отвори ми се възможност да направя една инвестиция, но няма към кого да се обърна. В сметката ти в момента има около сто и четирийсет хиляди. Ще ти ги върна до последното йоре.

Микаел не коментира факта, че Лисбет беше пробила защитата на банката и бе разбрала каква сума имаше в сметката му. Той използваше интернет банкиране, така че нямаше съмнение как го бе постигнала.

— Няма нужда да вземаш назаем пари от мен — отвърна той. — Все още не сме обсъдили твоя дял, но със сигурност ще покрие сумата, която искаш да заемеш.

— Дял?

— Сали, ще получа невероятно голям хонорар от Хенрик Вангер и в края на годината ще си оправим сметките. Аз щях да съм мъртъв, а „Милениум“ щеше вече да е фалирал, ако не беше ти. Смятам да разделя хонорара с теб. 50:50.

Лисбет Саландер го погледна изпитателно. Челото й се бе сбърчило леко. Микаел бе започнал да свиква с мълчаливите й паузи. Накрая тя поклати глава.

— Не искам парите ти.

— Но…

— Не искам нито крона от теб — внезапно се усмихна по своя си особен начин. — Освен ако не ги получа под формата на подаръци за рождения си ден.

— Сега осъзнах, че така и не знам кога си родена.

— Ти си журналист. Открий сам.

— Честно казано, Саландер, говоря сериозно.

— Аз също. Не искам парите ти. Трябват ми просто сто и двайсет хиляди назаем, утре.

Микаел Блумквист замълча. „Тя дори не ме попита колко е голям делът й от хонорара.“

— Сали, с удоволствие бих отишъл с теб до банката днес, за да ти дам сумата, която ти трябва. Но в края на годината отново ще си поговорим за дела ти.

Той махна с ръка.

— И между другото кога е рожденият ти ден?

— В нощта на Валборг 154 154 Празник в Швеция, Финландия, Германия и други страни, който се чества на 30 април или 1 май, свързан с култа към Света Валборг и борбата със злите духове и вещици. Култът възниква през 779 г., след смъртта й. Празникът се отбелязва с паленето на големи огньове. — Б.пр. . Подходящо, нали? Аз така или иначе се разхождам наоколо с метла между краката.

Тя кацна в Цюрих в седем и половина вечерта и се качи в такси до хотел „Матерхурн“. Бе си запазила стая под името Ирене Несер и се идентифицира с норвежки паспорт. Ирене Несер имаше руса, дълга до раменете коса. Бе купила перуката в Стокхолм и бе използвала десет хиляди крони от взетия от Микаел Блумквист заем, за да купи два паспорта от един от съмнителните „елементи“ в интернет мрежата на Plague .

Тя се качи веднага в стаята си, заключи вратата и се съблече. Легна на леглото и впери поглед в тавана на стаята, която струваше хиляда и шестстотин крони на вечер. Чувстваше се празна. Вече бе похарчила половината от заетата от Микаел Блумквист сума и макар да бе добавила към нея и всичките си спестявания до последната крона, бюджетът й бе доста ограничен. Тя спря да мисли и веднага заспа.

Събуди се малко след пет сутринта. Веднага влезе под душа, след което се зае да прикрие татуировката на врата си с дебел слой крем с телесен цвят и пудра по краищата. Следващата точка в дневния ред бе запазването на час за седем и половина сутринта в салон за красота, разположен във фоайето на един доста скъп хотел. Тя си купи още една руса перука, средно дълга, оформена на черта. След това си направи маникюр с дълги, изкуствени червени нокти, които залепиха върху нейните собствени, изгризани до дъно. Поставиха й изкуствени мигли. Още пудра, руж, а накрая червило и други мазила. Общо за осем хиляди крони.

Тя плати с кредитна карта на името на Моника Шолс и представи английски паспорт, който потвърди идентичността й.

Следващата й спирка бе „Camilles House of Fashion“ 155 155 Модна къща „Камила“ (англ.). — Б.пр. , на сто и петдесет метра надолу по улицата. След един час излезе оттам с черни ботуши, черен чорапогащник, пола с пясъчен цвят и блуза в тон, яке до кръста и барета. Всички дрехи бяха маркови и скъпи. Тя се бе доверила на продавач-консултанта за избора. Дори си беше купила ексклузивна кожена чанта за документи и малка пътна чанта с марката „Самсонит“. Последният щрих бяха дискретни обици и изчистена златна верижка за врат. Задължението по кредитната й карта се бе увеличило с още четирийсет и четири хиляди крони.