Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Докато гледаше видеозаписа на телевизионната си изява, Микаел остана особено доволен от една размяна на реплики. Интервюто бе взето по време на пряко предаване в момент, когато стойността на акциите на Стокхолмската борса падаше стремглаво надолу, а новоизлюпените финансови юпита заплашваха да се хвърлят през всевъзможни прозорци. Зададоха му въпроса дали „Милениум“ не трябва да поеме отговорността за сриването на шведската икономика.

— Твърдението, че шведската икономика е на път да се срине, е пълна глупост — бе отвърнал светкавично Микаел.

Журналистката от ТВ4 остана озадачена. Не бе очаквала подобен отговор и внезапно се видя принудена да импровизира. Зададе му точно този въпрос, който той се бе надявал да чуе: „В момента сме свидетели на най-големия срив в историята на шведската борса. Нима твърдите, че това са глупости?“

— Трябва да разграничите шведската икономика от шведския борсов пазар. Шведската икономика представлява съвкупността от всички стоки и услуги, които се произвеждат и предлагат в страната ежедневно. Телефонните апарати с марката „Ериксон“, автомобилите „Волво“, пилетата „Скан“ и транспортирането на стоки от Кируна до Шьовде. Това е шведската икономика и днес тя е също толкова силна или слаба колкото преди седмица.

Журналистката направи изкуствена пауза и отпи глътка вода.

— Борсата е нещо съвсем различно. При нея не става въпрос за икономика или за производство на стоки и предлагане на услуги, а за чиста проба фантазьорство, при което някой на всеки час решава, че едно или друго предприятие се оценява на еди-колко си милиарда повече или по-малко. Това няма нищо общо с действителността или с шведската икономика.

— Тоест искате да кажете, че е без значение, че борсовият пазар потъва като камък?

— Да, това няма абсолютно никакво значение — отвърна Микаел с толкова уморен и смирен глас, сякаш бе оракул. Тази реплика щеше да бъде цитирана многократно през идната година. Той продължи: — Това означава единствено, че доста от големите играчи ще прехвърлят акционните си пакети от шведски в немски предприятия. Тоест някой по-смел репортер би трябвало да разобличи финансовите играчи като национални предатели. Именно те систематично и вероятно целенасочено вредят на шведската икономика, в стремежа си да защитят интересите и осигурят печалба на клиентите си.

След това журналистката от ТВ4 направи грубата грешка да зададе на Микаел точно онзи въпрос, който той искаше да чуе.

— Тоест искате да кажете, че медиите не носят отговорност?

— Не, разбира се, че медиите носят отговорност, и то голяма. Поне от двайсет години насам огромен брой икономически журналисти избягваха да разследват Ханс-Ерик Венерстрьом. Тъкмо обратното — дори издигаха престижа му с идиотските си идеализирани портрети. Ако те си бяха гледали работата през последните двайсет години, днес нямаше да се намираме в подобна ситуация.

Телевизионната изява на Микаел представляваше повратна точка. След време Ерика Бергер бе абсолютно убедена, че именно когато Микаел спокойно седеше в студиото и отстояваше твърденията си, шведските медии осъзнаха, че фантастичната история, публикувана във вестника, бе истина, макар и „Милениум“ да не слизаше от първите страници вече седмица. Поведението му бе осигурило попътен вятър на историята.

След интервюто аферата „Венерстрьом“ незабележимо бе прехвърлена от икономическите редакции на бюрата на криминалните репортери. Това свидетелстваше за пробуждането на едно ново мислене у вестникарите. По-рано криминалните репортери почти никога не пишеха за икономически престъпления или пък това се случваше много рядко, освен ако не ставаше въпрос за руската мафия или контрабандистите на цигари от Югославия. От криминалните репортери не се очакваше да разследват заплетени борсови спекулации. Един вечерен вестник дори се вслуша в думите на Микаел Блумквист и посвети две издания на някои от основните борсови агенти на финансовите къщи, които в настоящия момент купуваха немски акции. Вестникът бе избрал заглавието „Те продават родината си“. На всички агенти бе предоставена възможност да коментират твърденията. Всички отказаха. Но търговията с акции значително намаля през този ден и някои агенти, които искаха да се покажат пламенни патриоти, се противопоставиха на въпросната тенденция. Микаел Блумквист умираше от смях.

Натискът нарасна до такава степен, че сериозните мъже с тъмни костюми обезпокоени сбърчиха чела и престъпиха най-важното правило на шведския финансов елит — те направиха изявления по адрес на свой колега. Изведнъж пенсионирани началници във „Волво“, индустриални лидери и банкови директори се появиха по телевизията и дадоха интервюта, за да ограничат щетите. Всички осъзнаваха сериозността на положението и побързаха да се дистанцират от „Венерстрьом груп“ и да се отърват от всички нейни акции, ако притежаваха такива. В крайна сметка се оказвало (според почти единодушните констатации), че Венерстрьом очевидно не бил истински индустриалец, а и никога не бил приеман като пълноправен член на „Клуба“. Някой припомни, че той всъщност беше най-обикновен работяга от Норланд и успехите явно му бяха замаяли главата. Друг описа поведението му като „лична трагедия“. Трети пък откриха, че от години изпитвали съмнения по отношение на Венерстрьом — той обичал твърде много да се хвали, а имал и други недостатъци.