Микаел се върна на остров Хедебю малко след два часа следобед. Отиде до дома на Сесилия Вангер и почука на вратата, но напразно. Опита още веднъж да се свърже с нея по мобилния й телефон, но тя не му вдигна.
Той монтира единия детектор в кухнята, а другия — в антрето. Постави първия пожарогасител до чугунената печка пред вратата на спалнята, а другия — до тоалетната. След това си приготви обяд, който се състоеше от кафе и сандвичи, седна в градината и прехвърли записките от разговора с отец Фалк в компютъра си. Мисли доста дълго, след което погледна църквата.
Новият дом на свещеника на Хедебю представляваше модерна еднофамилна къща на няколко минути път пеша от църквата. Микаел почука на вратата на пастор Маргарета Странд към четири часа и обясни, че има нужда от помощ по един теологически въпрос. Маргарета Странд бе тъмнокоса жена на неговата възраст. Носеше дънки и памучна риза. Беше боса, а ноктите на краката й бяха лакирани. Бе я срещал няколко пъти в кафенето на Сузане и бе разговарял с нея за отец Фалк. Тя посрещна Микаел доста топло и го покани да седнат в градината.
Микаел й разказа за разговора си с Ото Фалк, предаде й казаното от него и й обясни, че не го бе разбрал. Маргарета Странд го изслуша, след това го помоли да повтори дума по дума какво му бе казал Ото Фалк. Замисли се за миг.
— Аз дойдох да работя в Хедебю преди три години и не съм срещала пастор Фалк. Той бе излязъл в пенсия няколко години по-рано. Доколкото знам, е доста строг в убежденията си. Смисълът на думите му е общо взето следният — че трябва да се придържаш единствено към свещената книга — sola scriptura , и че единствено тя е достатъчна на вярващия — sufficientia scripturae . Този израз постановява достатъчността на Свещеното писание за ортодоксалните вярващи. Sola fide означава „единствено вярата“ или „чистата вяра“.
— Разбирам.
— Това са, така да се каже, основополагащи догми. Няма нищо необичайно, става въпрос за църковната платформа. Казано на прост език, думите му звучат по следния начин: Чети Библията — тя дава достатъчно познание и гарантира чистота на вярата.
Микаел се почувства малко неловко.
— Сега трябва да те попитам в каква връзка проведохте този разговор.
— Интересувах се от един човек, когото отецът е срещнал преди много години и за когото пиша.
— Някой, отдал се на религиозни търсения?
— Общо взето, да.
— Ясно. Мисля, че разбирам. Пастор Фалк е споменал и още две неща — че Йосиф отрича въпросните догми и че те не са част от канона. Възможно ли е да си чул погрешно и той да е казал Йосефус, а не Йосиф? Всъщност това е едно и също име.
— Не е невъзможно — отвърна Микаел. — Записах разговора на касета. Искаш ли да го чуеш?
— Не, не мисля, че е необходимо. Тези две изречения разкриват еднозначно мисълта му. Йосефус е еврейски летописец и сентенцията, че те не са част от канона, ще рече, че те не са част от еврейския канон.
— Какво означава това?
Тя се разсмя.
— Пастор Фалк твърди, че въпросното лице се интересува от езотерични извори, по-точно — от Апокрифите. Думата apocryphos означава „скрит“. Следователно Апокрифите са тайни книги, чието съдържание се смята от мнозина за изключително спорно. Други пък смятат, че те трябва да бъдат включени в Стария завет. Това са книгите на Товит, Юдит, Естир, Варух, Сирах, Макавеите и няколко други.
— Извини ме за незнанието ми. Чувал съм за Апокрифите, но не съм ги чел. Какво е особеното в тях?
— Всъщност няма нищо особено. Просто се появяват малко по-късно от останалите книги, включени в Стария завет. Затова не присъстват в еврейската библия — не защото еврейските мъдреци и тълкуватели на Свещеното писание са се съмнявали в истинността на съдържанието им, а чисто и просто, защото са написани, след като Старият завет е бил завършен. За сметка на това обаче Апокрифите са включени в старите гръцки преводи на Библията. Римокатолическата църква например не ги смята за спорни.
— Разбирам.
— Протестантската църква обаче заема точно противоположната позиция. По време на Реформацията теолозите се връщат към старата еврейска библия. Мартин Лутер изключва Апокрифите от реформаторската библия, а Калвин постановява по-късно, че те в никакъв случай не могат да бъдат основа на вярата. Тоест съдържанието им по някакъв начин противоречи на Claritas Scripturae — Яснотата на Светото писание.
— С други думи, те са цензурирани.
— Точно така. Според Апокрифите например не е грешно да се занимаваш с магия, а лъжата понякога е позволена и така нататък. Те съдържат и други подобни постулати, които, разбира се, не допадат на придържащите се към догмите тълкуватели на Библията.
Читать дальше