Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел си бе легнал с един роман на Сара Перетски, когато чу, че някой натиска дръжката на вратата. Вдигна очи и видя Лисбет Саландер. Тя бе увила чаршафа около тялото си. Спря се мълчаливо на прага. Изглежда, обмисляше нещо.

— Да не би нещо да не е наред? — попита Микаел.

Тя поклати глава.

— Какво има тогава?

Лисбет отиде до него, взе книгата му и я остави на нощното шкафче. След това се наведе и го целуна по устата. Не можеше да разкрие по-ясно намеренията си. Бързо се пъхна в леглото му, седна и се вгледа изпитателно в него. Сложи ръка върху чаршафа над корема му. Тъй като той не я отблъсна, тя се наведе и захапа едното му зърно.

Микаел Блумквист бе тотално стъписан. След няколко секунди я хвана за раменете и я отблъсна леко назад, за да може да вижда лицето й. Той изглеждаше така, сякаш нищо не се беше случило.

— Лисбет… Не съм сигурен, че това е добра идея. Ние работим заедно.

— Искам да правя секс с теб. Това няма да попречи на работата ни. Но ако ме изриташ сега от леглото си, това определено ще е проблем.

— Но ние почти не се познаваме.

Тя изведнъж се разсмя, само за миг, сякаш се изкашля.

— Докато правех проучването за теб, стигнах до извода, че това не те е спирало преди. Даже напротив, никога не си можел да стоиш настрана от жените. Какво не е наред? Да не би да не съм достатъчно секси за теб?

Микаел поклати глава и се опита да измисли нещо умно. Когато не й отговори, тя дръпна чаршафа му и го възседна.

— Нямам презервативи — рече Микаел.

— Майната му.

Когато Микаел се събуди, Лисбет вече беше станала. Чу я, че слага каната за кафето в кухнята. Бе малко преди седем. Той бе спал само два часа и остана да лежи със затворени очи.

Не можеше да разбере Лисбет Саландер. Нито веднъж, дори с поглед, не му бе загатнала, че той й харесва.

— Добро утро — рече му Лисбет от вратата.

Бе леко усмихната.

— Здравей — отвърна й Микаел.

— Млякото е свършило. Ще отскоча до бензиностанцията. Тя отваря в седем.

Лисбет се обърна толкова бързо, че Микаел не успя да отговори. Чу я как си обува обувките и взема чантата и шлема си, след което излезе навън. Той затвори очи. След малко входната врата отново се отвори и след няколко секунди Лисбет отново стоеше на прага на спалнята. Този път не се смееше.

— Най-добре ще е да дойдеш да видиш — рече му тя със странна интонация.

Микаел веднага скочи на крака и нахлузи дънките си. Някой се бе отбил до къщата им през нощта и им бе оставил необичаен подарък. На площадката пред вратата лежеше наполовина обгореното тяло на разчленена котка. Краката и главата й бяха отрязани. След това я бяха изкормили. Вътрешностите бяха оставени до овъгления торс, който явно бе изпечен на огън. Котешката глава бе непокътната. Бяха я поставили върху седалката на мотоциклета на Лисбет Саландер. Микаел разпозна червено-кафявата козина.

Закусиха в градината при пълно мълчание, без мляко в кафето. Лисбет бе извадила един малък дигитален фотоапарат „Канон“ и снима странната аранжировка, преди Микаел да се върне с торба за смет и да разчисти. Той прибра котката в багажника на колата, която бе взел назаем, но не бе сигурен какво да прави с обгореното тяло. Най-нормално бе да съобщи в полицията за инцидентно измъчване на животно или дори за вероятна заплаха, но не знаеше как да обясни причините за това.

Към осем и половина Изабела Вангер мина покрай къщата на път към моста. Тя не ги видя или се престори, че не ги забелязва.

— Как си? — попита Микаел Лисбет накрая.

— Добре.

Тя го погледна учудено. „Ясно. Той очаква да съм разстроена.“

— Когато открия изверга, който е измъчвал невинно животно като предупреждение към нас, ще го пребия с бейзболна бухалка.

— Мислиш, че това е предупреждение?

— Имаш ли по-добро обяснение? Все пак означава нещо.

Микаел кимна.

— Какъвто и да се окаже финалът на тази история, явно сме притеснили някого достатъчно много, за да извърши подобна лудост. Само че имаме още един проблем.

— Знам. Това прилича на принесените в жертва животни от случаите на убийства от 1954 и 1960 година. Само че изглежда твърде невероятно убиец, който е вилнял преди петдесет години, да се промъкне до дома ти и да остави обгорелия труп на измъчвано животно на прага ти.

Микаел се съгласи.

— Тогава остават единствено Харалд Вангер и Изабела Вангер. Има и още няколко възрастни роднини от страната на Юхан Вангер, но никой от тях не живее тук.