Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел Блумквист притежаваше същото досадно качество, присъщо на всички хора, да души в личния й живот и да задава въпроси, на които тя не искаше да отговаря. За сметка на това обаче той реагираше различно от повечето мъже, с които се бе сблъсквала.

Когато игнорираше въпросите му, той просто вдигаше рамене, спираше и я оставяше на мира. Странно.

Разбира се, първата предпазна мярка, която взе, когато се докопа до лаптопа му още първата сутрин в къщата, бе да прехвърли цялата информация на собствения си компютър. Така вече беше без значение дали щеше да й отнеме случая. Тя щеше да разполага с целия материал.

След това обаче нарочно го бе провокирала, като продължи да чете документите от лаптопа му и след като той се събуди. Бе очаквала яростен изблик. Вместо това той й се беше сторил почти примирен и бе промърморил нещо иронично по неин адрес. А след като излезе изпод душа, започна да обсъжда с нея прочетеното. Странен мъж. Направо можеше да се подлъже, че й има доверие.

Но фактът, че бе наясно с хакерските й способности, беше доста обезпокояващ. Лисбет Саландер знаеше, че правният термин, описващ хакерската дейност, с която тя се занимаваше и професионално, и през свободното си време, бе „незаконно компютърно проникване“, което се наказваше с до две години затвор. Тази тема беше чувствителна — не искаше да я вкарат зад решетките. Една евентуална присъда означаваше още, че най-вероятно щяха да конфискуват компютрите й и да я лишат от възможността да упражнява единствената дейност, в която наистина бе добра. Никога не й беше минавало през ума да разкаже на Драган Армански или на когото и да било другиго как изнамираше информацията, за която й плащаха.

С изключение на Plague и неколцина други лица от интернет, които подобно на нея се занимаваха с хакерство на професионално ниво — повечето от тях я познаваха единствено като Wasp и не знаеха нито коя е, нито къде живее, — само Кале Блумквист знаеше тайната й. Беше я хванал заради грешка, която дори дванайсетгодишните начинаещи в бранша не биха допуснали. Това означаваше, че мозъкът й играеше номера и тя заслужаваше наказание. Вместо обаче да побеснее и да вдигне шум до Бога, Блумквист я бе назначил на работа.

Достатъчно основание, за да му бъде ядосана.

Докато похапваха сандвичи точно преди тя да отиде да си легне, той внезапно я бе попитал дали е добър хакер. За свое удивление тя му бе отговорила съвсем спонтанно.

— Може би съм най-добрата в Швеция. Има още двама-трима, които са почти на същото ниво като мен.

Тя не се съмняваше в думите си. Plague бе по-добър от нея навремето, но тя отдавна го бе изпреварила.

Само че думите й прозвучаха странно, като ги изрече. Никога досега не бе имало външен човек, с когото да може да говори на подобни теми, и изведнъж й стана приятно, че той, изглежда, се възхищаваше на уменията й. След това обаче бе развалил всичко, като я попита как се е научила.

Тя не знаеше какво да отговори. „Винаги съм го можела.“ Вместо това си бе легнала, без да му каже лека нощ.

Сякаш, за да я ядоса още повече, Микаел изобщо не реагира, когато тя стана от масата просто така. Лежеше и го слушаше как ходи из кухнята, разтребва масата и мие чиниите. Той винаги оставаше до по-късно от нея, но сега явно също възнамеряваше да си ляга. Чу го, че влезе в банята; после отиде в спалнята си и затвори вратата. След миг долови скърцането на леглото, когато той се пъхна в него, на половин метър от нея, но от другата страна на стената.

През седмицата, в която живееха заедно, той не бе флиртувал с нея. Бяха работили заедно, бе се интересувал от мнението й, бе изтъквал грешките й, когато не беше на прав път, и бе признавал правото й, когато го поставяше на мястото му. Просто се отнасяше човешки с нея.

Изведнъж осъзна, че компанията на Микаел Блумквист й допадаше и че дори му вярваше. Не бе вярвала на никого другиго освен може би на Холгер Палмгрен. Макар и по съвсем други причини. Палмгрен бе предсказуем добряк.

Тя стана внезапно, отиде до прозореца и се загледа тръпнеща в мрака. За нея нямаше нищо по-трудно от това да се покаже за първи път гола на някого. Тя бе убедена, че кльощавото й тяло беше отблъскващо. Имаше жалко подобие на бюст. Да не говорим за бедрата. Не смяташе, че има какво да предложи. Но като се изключи това, бе една съвсем обикновена жена, със същото желание и нагон, като всички останали. Тя размишлява близо двайсет минути, преди да вземе решение.