Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел въздъхна.

— Изабела е ужасна вещица, която със сигурност би могла да убие котка, но се съмнявам да е вилняла наоколо и да е убивала жени през петдесетте години. За Харалд Вангер… Не знам. Той изглежда толкова слаб, че едва ходи. Трудно ми е да повярвам, че е излязъл през нощта, уловил е една котка и е извършил това.

— Освен ако не са забъркани двама души. Един по-възрастен и един по-млад.

Изведнъж Микаел чу шум от преминаваща кола, вдигна глава и видя Сесилия Вангер да се отдалечава по моста. „Харалд и Сесилия“, помисли си той. Но оставаше една голяма въпросителна; бащата и дъщерята не общуваха и почти не разговаряха. Въпреки че Мартин Вангер бе обещал да говори с нея, тя продължаваше да не вдига телефона, когато Микаел й звънеше.

— Трябва да е някой, който знае, че сме постигнали напредък в разследването си — рече Лисбет Саландер, изправи се и влезе в къщата.

Когато се върна, бе облякла кожените си дрехи.

— Отивам до Стокхолм. Ще се върна довечера.

— Какво ще правиш?

— Ще взема някои джаджи. Ако някой е достатъчно луд, че да убие котка по подобен начин, като нищо ще се нахвърли върху нас следващия път. Или може да подпали къщата, докато спим. Искам да отидеш до Хедестад и да купиш два пожарогасителя и два датчика за пожар. Единият от пожарогасителите трябва да е халогенен.

Тя сложи каската, без да се сбогува, запали мотора и изчезна по моста.

Микаел изхвърли котешкия труп в една кофа за боклук до бензиностанцията на път за Хедестад, след което купи два пожарогасителя и два датчика за пожар. Прибра ги в багажника на колата и се отправи към болницата. Бе се обадил предварително на Дирх Фроде и си бяха уговорили среща в кафенето. Разказа му какво бяха заварили пред къщата сутринта. Дирх Фроде пребледня.

— Микаел, не очаквах тази история да се окаже опасна.

— Защо не? Все пак целта ни е да издирим убиеца.

— Но кой би… Това е пълна лудост. Ако твоят живот или този на госпожица Лисбет Саландер е в опасност, трябва да прекратим разследването. Мога да говоря с Хенрик.

— Не. В никакъв случай. Не искам да рискувам да получи още един инфаркт.

— Той пита през цялото време как върви работата ти.

— Предай му, че продължавам да разплитам случая.

— Какво ще правите сега?

— Имам няколко въпроса. Първият инцидент се случи веднага след като Хенрик получи инфаркт, а аз отидох до Стокхолм за един ден. Като се върнах, открих, че някой бе тършувал вкъщи. Точно след като бях разшифровал библейския код и открил снимките от улица „Йернвегсгатан“. Бях съобщил на теб, и на Хенрик. Мартин също знаеше, защото той уреди да ме пуснат в редакцията на „Хедестадс курирен“. Колко други хора са били осведомени?

— Хм-м, не знам на кого е разказал Мартин. Но и Биргер, и Сесилия знаеха. Обсъждаха това, че издирваш снимки. Дори Александър знаеше. А да, Гунар и Хелена Нилсон също, между другото. Те бяха дошли да видят Хенрик и станаха свидетели на разговора. И Анита Вангер е наясно.

— Анита? Която живее в Лондон?

— Сестрата на Сесилия. Тя се върна тук с нея, когато Хенрик получи инфаркт, но живееше на хотел и доколкото знам, не е идвала на острова. И тя като Сесилия не желае да се вижда с баща си. Отлетя обратно за Лондон преди седмица, след като Хенрик излезе от интензивното.

— Къде живее Сесилия? Видях я тази сутрин да минава с колата по моста, но домът й е тъмен и заключен.

— Подозираш ли я?

— Не, просто се чудя къде живее.

— У брат си Биргер. Съвсем наблизо.

— Знаеш ли къде е в момента?

— Не. Със сигурност не е горе при Хенрик.

— Благодаря — рече Микаел и стана от масата.

Семейство Вангер бе навсякъде около болницата. Биргер Вангер пресече фоайето на път за асансьорите. Микаел нямаше желание да се засича с него и го изчака да подмине, преди сам да излезе от болницата. Вместо това се сблъска с Мартин Вангер на входа — на същото място, където бе срещнал Сесилия Вангер при последното си посещение. Те се здрависаха.

— От Хенрик ли идваш?

— Не, срещнах се набързо с Дирх Фроде.

Мартин Вангер изглеждаше уморен, с хлътнали очи. Микаел изведнъж осъзна, че той се бе състарил значително за последната половин година, през която се познаваха. Битката за спасението на империята Вангер му костваше много, а и внезапното заболяване на Хенрик си казваше думата.

— Как са нещата при теб? — попита Мартин Вангер.

Микаел побърза да подчертае, че няма намерение да разтрогва договора си и да се прибира в Стокхолм.