Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Маге Лундин и великанът си стиснаха ръцете и се заразхождаха бавно около плета на двора.

— Минаха няколко месеца от последния път — каза Маге.

Русият великан кимна.

— В момента движим една сделка. Три хиляди и шейсет грама метамфетамин.

— Същата договорка като предния път?

— Фифти-фифти.

Маге Лундин изрови един пакет цигари от предния си джоб. После кимна. Обичаше да върти бизнес с русия великан. Цената на метамфетамина на улицата се движеше между 160 и 230 крони за грам, в зависимост от наличното количество. Три хиляди и шейсет грама съответстваха на около 600 000 крони. Мотоциклетен клуб „Свавелшьо“ щеше да разпредели трите килограма между редовните си разпространители, като даде на всеки от тях по около 250 грама. Това щеше да доведе до спадане на цената докъм 120–130 крони грама и до намаляване на цялостния приход.

Тези сделки бяха изключително доходоносни за мотоциклетен клуб „Свавелшьо“. За разлика от всички останали доставчици, русият великан не искаше предплата, нито пък настояваше за постоянно ниво на цените. Той отговаряше за доставката на продуктите и прибираше процент, представляващ съвсем приличен дял от печалбата. Знаеха горе-долу какви приходи може да очакват от килограм метамфетамин. Точната сума зависеше от това какви продажби ще реализира Маге Лундин. Дяловете им можеха да бъдат с няколко хилядарки над или под очакваната сума, но когато сделката приключеше окончателно, русият великан щеше да дойде и да прибере около 190 000 крони, колкото щяха да останат и в касата на мотоциклетен клуб „Свавелшьо“.

Бяха сключили доста сделки през годините, винаги по една и съща схема. Маге Лундин бе наясно, че русият великан може да удвои печалбата си, ако сам организира разпространението. Знаеше и защо партньорът му приема по-ниска печалба — така оставаше на заден план, докато клубът поемаше целия риск. Русият великан си осигуряваше по-малък, но сравнително сигурен доход. За разлика от всички останали доставчици, за които Маге бе чувал, отношенията му с великана се основаваха на бизнес принципи, предоставяне на кредит и доброжелателност. Без тежки думи, без мрънкане и без заплахи.

Веднъж русият великан дори бе преглътнал загуба от близо 100 000 крони във връзка с една провалила се оръжейна сделка. Маге Лундин не познаваше никой друг от бранша, който би се примирил с подобна ситуация. Той самият бе доста ужасѐн, когато трябваше да обясни какво се е случило и как се е провалила сделката — полицай от Службата за борба с организираната престъпност бе направил страхотен удар, залавяйки един от членовете на Арийското братство във Вермланд. Великанът обаче дори не трепна. Даже прояви разбиране. Такива неща се случваха. Самият Маге Лундин не бе могъл да реализира каквато и да било печалба и получаваше половината от нула. С това сложиха точка.

Маге Лундин не беше глупак. Той разбираше, че принципът на по-малка, но сравнително сигурна печалба е изключително добър.

Никога не му бе минавало през ума да изиграе русия великан. Това би било проява на лош вкус. Русият великан и сътрудниците му приемаха по-нисък доход, докато получаваха честни отчети. Ако измамеше великана, със сигурност щеше да бъде посетен от него и едва ли щеше да оживее след това. Следователно и дума не можеше да става за нечестна игра.

— Кога можеш да доставиш стоката?

Русият великан пусна сака на земята.

— Доставена е.

Маге Лундин не си направи труда да отвори сака и да провери съдържанието му. Вместо това му подаде ръка като знак, че ще изпълни уговорката им без пазарлъци.

— Има още нещо — рече великанът.

— Какво?

— Бихме искали да те наемем за една специална работа.

— Казвай.

Русият великан извади плик от вътрешния джоб на якето си. Маге Лундин го отвори и извади паспортна снимка и лист с биографични данни. Повдигна учудено вежди.

— Казва се Лисбет Саландер и живее на улица Лундагатан в Сьодермалм в Стокхолм.

— Окей.

— В момента вероятно се намира в чужбина, но все някога ще се върне.

— Окей.

— Човекът, който ме нае, иска да получи възможност да разговаря с нея на спокойствие и насаме. Това означава, че трябва да му бъде доставена жива. За предпочитане в склада край Юнгерн. Ще ни трябва и някой, който да разчисти след разговора. Жената трябва да изчезне безследно.

— Сигурно ще можем да го уредим. Как ще разберем кога ще се върне?

— Ще ти съобщя.

— Цена?

— Какво ще кажеш за десет хилядарки? Работата е доста проста. Отиваш в Стокхолм, прибираш я и ми я доставяш.