Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

След няколкото задължителни фрази в началото на всеки разговор Хариет бе замълчала смутено. Микаел знаеше историята й. Тя бе наясно, че той е нарушил принципите си, за да прикрие ужасяващите тайни на семейство Вангер. И че го е сторил най-вече заради нея.

После Микаел я покани да разгледа хижата му. Свари кафе, след което двамата се настаниха на кея и разговаряха в продължение на няколко часа. Това беше първият път, в който водеха сериозен разговор след завръщането й в Швеция.

— Какво направихте с нещата от мазето на Мартин Вангер?

— Наистина ли искаш да знаеш?

Той кимна.

— Разчистих ги. Изгорих всичко, което ставаше за горене. След това съборих къщата. Не можех да живея там, нито да оставя някой друг да се настани в нея. За мен тя символизираше единствено злото. Смятам да построя нова къща на същото място, по-малка, с размерите на хижа.

— Нима никой не се учуди, че я събаряш? Тя все пак бе модерна и стилна.

Хариет се усмихна.

— Дирх Фроде разпространи слуха, че мазето й е поразено от мухъл и евентуалното й саниране ще ни струва по-скъпо.

Дирх Фроде бе семейният адвокат.

— Как е той?

— Скоро ще навърши седемдесет. Не го оставям без работа.

Вечеряха заедно и Микаел изведнъж осъзна, че Хариет споделя с него най-интимните и лични подробности от живота си. Когато я прекъсна и попита защо, тя се замисли за миг и накрая му отвърна, че той е единственият човек в целия свят, от когото няма смисъл да крие каквото и да било. Как да крие нещо от малкото момченце, което е бавила преди четирийсет години.

Беше правила секс с трима мъже през живота си. Първо с баща си, след това с брат си. Беше убила баща си и избягала от брат си. Така оцеляла, след което срещнала един мъж и започнала съвършено нов живот.

— Той бе нежен и любящ. Стабилен и честен. Бях щастлива с него. Живяхме заедно двайсет години, преди да се разболее.

— Нямаш втори брак. Защо?

Тя вдигна рамене.

— Бях майка на две деца в Австралия и собственик на огромно селскостопанско предприятие. Нямаше как да се измъкна за някой романтичен уикенд. Сексът не ми липсваше.

Поседяха мълчаливо известно време.

— Късно е. Трябва да се връщам в хотела.

Микаел кимна.

— Иска ли ти се да ме съблазниш?

— Да — отвърна той.

Микаел се изправи, хвана я за ръката и я поведе навътре в къщата и нагоре към спалнята си. Тя изведнъж го спря.

— Не съм сигурна какво точно трябва да правя. Това не ми се случва всеки ден.

Прекараха уикенда заедно, след което се срещаха веднъж на всеки три месеца във връзка със събиранията на управителния съвет на „Милениум“. Връзката им не беше постоянна. Хариет Вангер работеше денонощно и често пътуваше. Прекарваше всеки втори месец в Австралия. Но явно ценеше нередовните срещи с Микаел.

Два часа по-късно Мими стана да направи кафе, а Лисбет остана да лежи потна в леглото. Запали цигара и се загледа в Мими през отвора на вратата. Завиждаше й за тялото. Мими имаше забележителни мускули. Ходеше на фитнес три вечери седмично, в една от които тренираше кикбокс или нещо подобно. Благодарение на това тялото й бе невероятно стегнато.

Беше чисто и просто красива. Не като фотомодел, но истински привлекателна. Обичаше да провокира. Когато се наконтеше за някой купон, можеше да накара всеки да я пожелае. Лисбет не разбираше защо Мими се интересува от кокошка като нея.

Същевременно обаче се радваше, че е така. Сексът с Мими бе толкова драматичен и освобождаващ, че Лисбет трябваше единствено да се отпусне, да се наслаждава, да попива и на свой ред да дарява.

Мими се върна в леглото с две чаени чаши, които остави на близката табуретка. След това се пъхна при Лисбет, наведе се над нея и я захапа леко по едното зърно.

— Окей, стават — рече тя.

Лисбет не отвърна. Погледна гърдите на Мими, които бяха пред очите й. Те също не бяха особено големи, но изглеждаха пропорционални на тялото й.

— Честно казано, Лисбет, изглеждаш супер.

— Това е смешно. Бюстът няма никакво значение, но сега поне мога да се похваля, че го имам.

— Толкова си вманиачена на тема тяло.

— И това го казваш ти, която тренираш като луда.

— Аз тренирам като луда, защото ми доставя удоволствие. Това е също толкова силен стимулатор, колкото секса. Трябва да пробваш.

— Аз се боксирам — рече Лисбет.

— Да, бе! Боксираше се веднъж на два месеца, защото те кефеше да разбиваш ония сополанковци. Това не е тренировка, която те кара да се чувстваш добре.