Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Аз съм си аз — рече Лисбет. — Заминах, за да се махна от всичко и всички. Трябваше да си взема довиждане с теб.

— Мислех, че нещо ти се е случило. Но ние така или иначе не поддържахме много-много връзка през последните месеци, докато беше тук.

— Бях заета.

— Толкова си потайна. Никога не говориш за себе си. Не знаех къде работиш, нито пък на кого да се обадя, когато не си вдигаше мобилния телефон.

— В момента нищо не работя, а освен това ти си същата. Искаше секс, но не беше особено заинтересована от евентуална връзка. Не е ли така?

Мими погледна Лисбет.

— Така е — рече тя накрая.

— Аз чувствах нещата по същия начин. Никога не съм ти обещавала нищо.

— Променила си се — рече Мими.

— Не особено.

— Изглеждаш по-възрастна. По-зряла. Променила си стила си на обличане. Освен това си напъхала нещо в сутиена си.

Лисбет не каза нищо. Само се поразмърда. Мими бе засегнала точно онзи болезнен въпрос, на който й бе толкова трудно да реши какво точно обяснение да даде. Мими я бе виждала гола и нямаше как да не забележи промяната. Накрая сведе очи и измънка:

— Увеличих си бюста.

— Какво каза?

Лисбет вдигна глава и повиши глас, не подозирайки, че отговорът й звучи доста троснато.

— Отидох в една клиника в Италия и си сложих истински гърди. Затова ме нямаше. После просто продължих да пътувам. Сега обаче съм тук.

— Шегуваш ли се?

Лисбет погледна Мими с безизразни очи.

— Да, колко съм глупава. Ти никога не се шегуваш, д-р Спок.

— Нямам намерение да се извинявам. Искрена съм с теб. Ако искаш да си тръгна, то може спокойно да ми го кажеш.

— Наистина ли си си направила нов бюст?

Лисбет кимна. Мими Ву изведнъж се разсмя с глас. Лисбет посърна.

— Във всеки случай няма да те пусна, преди да видя как изглежда. Моля те. Плийз.

— Мими, сексът с теб винаги ми е харесвал. Ти изобщо не се интересуваше с какво се занимавам, а ако не бях на разположение, просто си намираше някой друг. Освен това пет пари не даваш какво мислят хората за теб.

Мими кимна. Бе осъзнала, че е лесбийка, още в основното училище и след няколко неловки плахи опити я посветиха в мистериите на еротиката на седемнайсетгодишна възраст, когато по една случайност придружи свой познат на купон, организиран от РФЛС 26 26 Национално обединение (на хората с хомосексуална насоченост) за сексуално равноправие. — Б.пр. в Гьотеборг. След това дори и не си помисляше да води друг начин на живот. Един-единствен път, когато бе на 23, пробва да прави секс с мъж. Участва в половия акт докрай, като механично правеше всичко, каквото се очакваше от нея. Но не изпита удоволствие. Освен това принадлежеше към онази малочислена група в самото малцинство на хомосексуалните, която изобщо не се интересуваше от брак, не държеше на верността и не си падаше по романтични вечери вкъщи.

— Прибрах се в Швеция преди няколко седмици. Исках да разбера дали все още искаш да си с мен, или трябва да си намеря някой друг.

Мими се изправи и отиде до Лисбет. Наведе се и я целуна по устата.

— Мислех да уча тази вечер.

Разкопча най-горното копче на блузата на Лисбет.

— Но защо пък не, по дяволите…

Отново я целуна и разкопча още едно копче.

— Просто трябва да ги видя.

Целуна я още един път.

— Добре дошла отново.

Хариет Вангер заспа към два часа сутринта, а Микаел Блумквист лежеше буден, заслушан в дишането й. Накрая стана от леглото, взе назаем една цигара „Дънхил“ от пакета в чантата й. Седна гол на един стол до леглото и се вгледа в нея.

Микаел не бе планирал да стане любовник на Хариет Вангер. Даже напротив. След прекараното в Хедестад време изпитваше нужда да стои на разстояние от семейство Вангер. Бе виждал Хариет на няколко от срещите на управителния съвет миналата пролет и се бе държал учтиво, но дистанцирано. Двамата знаеха тайните си и биха могли взаимно да се държат в шах. Но като се изключат задълженията на Хариет към управата на „Милениум“, нямаха други отношения помежду си.

През уикенда на Петдесетница Микаел за първи път от месеци наред бе заминал за хижата си в Сандхамн, просто така, за да остане на спокойствие, да седне на кея и да прочете някой детективски роман. В петък следобед, няколко часа след пристигането си, се разходи до местния магазин, за да си купи цигари, и неочаквано се сблъска с Хариет. Тя изпитвала нужда да се махне от Хедестад и си запазила стая за уикенда в хотела в Сандхамн. Не била идвала тук от детството си. Хариет беше напуснала Швеция на шестнайсет години и се бе върнала на петдесет и три. Именно Микаел я бе открил.