Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Тя млъкна и не проговори толкова дълго, че Ерика накрая се разсмя.

— Звучи добре. Но ти все още не си отговорила на въпроса ни.

— Вашата компания ми е приятна и членуването в този управителен съвет ми се отразява добре. Това определено е едно от най-лудите и шантави неща, които съм правила. Ако ме искате, с удоволствие ще остана.

— Добре — рече Кристер. — Ние обсъдихме въпроса надълго и широко и сме напълно единодушни. Ще разтрогнем договора днес и ще откупим дяла ти.

Очите на Хариет се разшириха леко.

— Значи искате да се отървете от мен?

— Когато подписахме договора, бяхме с глава на дръвника и очаквахме палача. Нямахме никакъв избор. Още тогава започнахме да броим дните до мига, в който ще можем да се освободим от Хенрик Вангер.

Ерика отвори една папка и постави на масата пред Хариет документ и чек за назованата от нея сума. Хариет прегледа договора и без да каже дума, взе от масата една химикалка и го подписа.

— Добре — рече Ерика. — Мина безболезнено. Бих искала да благодаря на Хенрик Вангер за времето, в което бяхме сътрудници, и за стореното от него за „Милениум“. Надявам се, че ще му го предадеш.

— Да — отвърна Хариет безстрастно.

Не показа чувствата си, но бе дълбоко наранена и разочарована, че я оставиха да изрази желанието си да остане в управителния съвет, след което просто я изритаха. „По дяволите, това бе напълно ненужно.“

— Същевременно бих искала да привлека вниманието ти към един съвсем различен договор — продължи Ерика Бергер.

Тя извади нов комплект документи и ги плъзна по масата към Хариет.

— Бихме искали да знаем дали ти лично би искала да станеш дялов участник в „Милениум“. Цената се равнява на току-що получената от теб сума. Договорът обаче е различен — той е за неограничен период от време и не съдържа клаузи за изключителни права. Ти ще си напълно равноправен акционер в дружеството, със същите права и отговорности като всички нас.

Хариет вдигна вежди.

— Защо прибягвате до такава сложна процедура?

— Защото трябва да бъде направено рано или късно — рече Кристер Малм. — Можехме да подновяваме стария договор година за година до следващата среща на собствениците или докато не се изпокараме жестоко и не те уволним. Но този договор все някога трябваше да бъде разтрогнат.

Хариет се подпря на лакътя си и го изгледа изпитателно. След това спря поглед върху Микаел, накрая фиксира Ерика.

— Работата е там, че ние подписахме договор с Хенрик, притиснати от икономическото ни състояние в онзи момент — рече Ерика. — С теб бихме подписали, защото го искаме. За разлика от стария вариант, с този ще ни е значително по-трудно да те изритаме в бъдеще.

— За нас има голямо значение — рече Микаел тихо.

С това се изчерпа цялото му участие в обсъждането.

— Ние просто смятаме, че ти даваш на „Милениум“ повече от чисто икономическите гаранции, зад които стои името Вангер — рече Ерика Бергер. — Ти си интелигентна и разумна и предлагаш конструктивни решения. До този момент стоеше предимно в сянка, сякаш си обикновен посетител. Ала участието ти в нашия борд му придаде непознати до момента устойчивост и стабилност. Ти разбираш от сделки. Веднъж ме попита дали можеш да разчиташ на мен, и аз си задавах същия въпрос за теб. Сега вече и двете знаем отговора. Аз те харесвам и разчитам на теб — това важи за всички. Не искаме да заемаш някаква второстепенна позиция, гарантирана ти от смехотворна формулировка. Бихме искали да си наш партньор и пълноправен акционер.

Хариет дръпна договора към себе си и се залови да го чете ред по ред през следващите пет минути. Накрая вдигна очи.

— И всички сте единодушни? — попита тя.

И тримата кимнаха. Хариет хвана химикалката и подписа. След това плъзна чека през масата. Микаел го взе и го скъса.

Собствениците на „Милениум“ вечеряха в ресторант „Самирс Грюта“ на улица Тавастгатан. Бяха се събрали на това тихо тържество с хубаво вино и кускус с агнешко, за да отпразнуват началото на новото си партньорство. Разговорът вървеше леко, а Хариет Вангер бе видимо замаяна. Беше им малко притеснено, като на първа среща, когато партньорите знаят, че нещо ще се случи, но не и какво е то.

Хариет Вангер напусна компанията още в седем и половина. Извини се и каза, че иска да се върне в хотела и да се пъхне в леглото. Ерика Бергер също тръгна, за да се прибере при мъжа си, и повървя с нея през част от пътя. Разделиха се при Слусен. Микаел и Кристер повисяха още малко в ресторанта, след което Кристер също каза, че трябва да се прибира.