Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Лисбет Саландер взе асансьора от гаража и се качи до петия етаж на офис сградата, в която се помещаваше „Милтън Секюрити“. Отвори вратата с незаконно копие на главния ключ, с което се бе сдобила няколко години по-рано. Погледна механично часовника си, когато излезе в тъмния коридор. Бе 3,10 часа в неделя сутринта. Нощната охрана дежуреше до центъра за бързо реагиране на третия етаж и тя знаеше, че най-вероятно ще е сама на етажа.

Както всеки път, отново се удиви от факта, че професионална компания по сигурността страдаше от толкова очебийни недостатъци, що се отнасяше до собствената й система за сигурност.

Коридорът на петия етаж не се бе променил особено през изминалата година. Като начало посети собствения си кабинет — малка квадратна стая зад стъклена стена в коридора, която Драган Армански й бе избрал. Вратата бе отключена. Само след няколко секунди Лисбет установи, че в кабинета й всичко си беше същото, като се изключи един кашон с хартия за изхвърляне, който някой бе оставил до вратата. В стаята имаше маса, офисен стол, кошче за боклук и празна етажерка. Офис оборудването й се състоеше от един прост персонален компютър „Тошиба“ със смешно малък твърд диск.

Лисбет не откри нищо, което да сочи, че Драган е предоставил стаята на някой друг. Изтълкува това като добър знак, но същевременно бе наясно, че то не означава кой знае какво. Стаята нямаше и четири квадратни метра и следователно не можеше да се използва почти за нищо.

Лисбет затвори вратата, премина безшумно по целия коридор, като провери дали някоя нощна птица все още не беше на работа. Спря се до автомата за кафе и си взе капучино в пластмасова чаша, след което продължи напред до кабинета на Драган Армански и отключи вратата с незаконното си копие на ключа.

В офиса на Армански, както обикновено, царяха дразнещи чистота и ред. Лисбет обиколи набързо стаята, разгледа етажерката с книги, седна на бюрото и включи компютъра.

Извади един компактдиск от вътрешния джоб на новото си кожено яке и го постави в четящото устройство. След това стартира програма с името „Асфикция 1.3“, която сама бе създала. Единствената й функция бе да инсталира по-нова версия на „Интернет Експлорър“ на твърдия диск на Армански. Процедурата отне около пет минути.

Когато приключи, извади компактдиска, рестартира компютъра и зареди новата версия на „Интернет Експлорър“. Тя изглеждаше и функционираше точно като предишната, ала бе малко по-голяма по обем и работеше с около една микросекунда по-бавно. Всички настройки бяха идентични с предишните, включително датата на инсталиране. Новият файл не можеше да бъде открит по никакъв начин.

Лисбет въведе ftp адреса на един сървър в Холандия и на екрана се отвори команден прозорец. Избра едно поле с текста Copy , въведе името „Армански/МилтСек“ и натисна ОК. Компютърът започна веднага да копира съдържанието на твърдия диск на Драган Армански на сървъра в Холандия. На екрана се появи часовник, според който процедурата щеше да отнеме трийсет и четири минути.

Докато компютърът прехвърляше файловете, Лисбет взе резервния ключ за бюрото на Армански, който той държеше в една декоративна саксия на етажерката си. През следващия половин час се запозна с новата информация от папките на Армански в горното дясно чекмедже — те съдържаха документация по всички актуални и спешни задачи. Когато компютърът издаде звуков сигнал, че прехвърлянето на файловете е приключило, Лисбет прибра папките в абсолютно същия ред, в който ги бе извадила. След това изключи компютъра, загаси осветлението на бюрото и взе празната чаша от капучино със себе си. Напусна „Милтън Секюрити“ по същия път, по който бе дошла. Когато се качи в асансьора, часовникът й показваше 4,12.

Прибра се пеша до апартамента си на площад Мусебаке, седна пред своя „Пауърбук“ и се свърза към сървъра в Холандия, откъдето стартира програмата „Асфикция 1.3“. На екрана се появи прозорец за избор на дестинация. Той съдържаше около четирийсет алтернативи и Лисбет плъзна курсора надолу по списъка.

Подмина твърдия диск, именуван „Нилс Бюрман“, чието съдържание обикновено преглеждаше на всеки два месеца. За секунда спря до „МикБлум/лаптоп“ и „МикБлум/офис“. Не бе използвала тези две икони вече повече от година и малко се поколеба дали да не ги изтрие. Реши обаче да ги запази заради принципа — така или иначе вече бе проникнала незаконно в компютрите му веднъж и щеше да е глупаво да премахне цялата информация и някой ден да трябва да повтори процедурата отначало. Същото се отнасяше и за иконата „Венерстрьом“, която не бе отваряла отдавна. Притежателят на въпросния твърд диск бе мъртвец. Иконата „Армански/МилтСек“ бе най-скоро създадената и следователно заемаше последно място в списъка.