Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Лисбет сви рамене. Мими я възседна.

— Лисбет, разбери веднъж завинаги, че ми харесва да се любя с теб не заради външния ти вид, а заради поведението ти. Според мен си дяволски сексапилна.

— Ти също. Затова се върнах при теб.

— А не от обич? — попита Мими престорено разстроена.

Лисбет поклати глава.

— Ходиш ли с някого в момента?

Мими се поколеба за миг, след което кимна.

— Може би. Донякъде. Сложно е.

— Не обичам да се ровя в живота на другите.

— Знам. Но нямам нищо против да ти разкажа. Става въпрос за една жена от университета, която е малко по-възрастна от мен. Омъжена е от двайсет години и иска да се виждаме зад гърба на мъжа й. Живее в къща в предградията и така нататък. Пази в тайна бисексуалността си.

Лисбет кимна.

— Съпругът й пътува често и се виждаме от време на време. Връзката ни продължава от миналата есен и вече започва да ми доскучава. Тя обаче е наистина красива. Освен нея си общувам и с обичайната тайфа.

— Всъщност въпросът ми беше дали може да те посетя отново.

Мими кимна.

— Много би ми се искало да го направиш.

— Даже и ако след това изчезна отново за половин година?

— Недей да губиш връзка с мен. Искам да знам дали си жива или не. Освен това помня рождения ти ден.

— Без обвързване?

Мими въздъхна и се усмихна.

— Знаеш ли, с теб бих могла дори да живея. Ще ме оставяш на спокойствие, когато имам нужда от това.

Лисбет запази мълчание.

— Като се изключи фактът, че ти не си същинска лесбийка. Може би бисексуална е по-точното определение. Всъщност преди всичко имаш силно развита сексуалност — обичаш секс и не се интересуваш с кой пол го практикуваш. Ти си ентропичен хаотичен фактор.

— Не знам какво съм — рече Лисбет. — Но сега отново съм в Стокхолм и хич не ме бива с връзките. Истината е, че не познавам никого тук. Ти си първият човек, с когото разговарям, откакто се прибрах.

Мими я погледна със сериозно изражение.

— Наистина ли искаш да се запознаеш с хора? Ти си най-анонимният и затворен в себе си човек, когото познавам.

Те помълчаха за малко.

— Ала новите ти гърди са наистина красиви.

Мими постави пръсти под едното зърно на Лисбет и изпъна кожата.

— Добре ти стоят. Не са нито твърде големи, нито твърде малки.

Лисбет си отдъхна облекчено — все пак бе получила положителна оценка.

— Освен това на пипане са като истински.

Мими стисна гърдите й толкова силно, че Лисбет си пое дъх и отвори уста. Погледнаха се. После Мими се наведе и целуна Лисбет дълбоко с език. Лисбет й отвърна и я прегърна. Кафето изстина неизпито.

В единайсет часа в събота сутринта един рус великан зави към село Свавелшьо, разположено между Йерна и Ванхерад. То се състоеше от около петнайсет къщи. Мъжът спря пред последната, която се намираше на около 150 метра извън самото село. Представляваше занемарена бивша промишлена сграда, която в миналото бе служила за печатница, а сега гордо носеше табела, поясняваща, че вътре се помещава мотоциклетен клуб „Свавелшьо“. Въпреки че нямаше никакъв друг трафик, мъжът се огледа внимателно, преди да отвори вратата на колата и да излезе навън. Въздухът бе доста студен. Той си сложи кафяви кожени ръкавици и извади от багажника черен спортен сак.

Не се притесняваше, че могат да го видят. Старата печатница се намираше на такова място, че беше практически невъзможно някой да паркира наблизо, без да бъде забелязан. Ако някоя държавна институция искаше да държи сградата под наблюдение, щеше да й се наложи да екипира сътрудниците си с камуфлажно облекло и да ги разположи в някоя канавка от другата страна на полето с телескоп в ръка. Което със сигурност щеше да бъде забелязано и обсъждано от хората в селото. И тъй като три от къщите бяха притежание на членове на „Свавелшьо“, в клуба бързо щяха да научат новината.

Мъжът обаче не искаше да влиза в сградата. Полицията на няколко пъти бе претърсвала клуба и никой не можеше да е сигурен, че не са инсталирали трудно откриваеми устройства за подслушване. Всъщност ежедневните разговори в сградата на клуба се въртяха най-вече около коли, мацки и бира, понякога и около това в кои акции е добре да се инвестира. Почти никога не се споделяха важни и драматични тайни.

Русият великан изчака, докато Карл-Магнус Лундин излезе на двора. Трийсет и шест годишният Маге Лундин беше президент на клуба. Имаше доста тънки кости, но с годините бе натрупал значително количество килограми и сега можеше да се похвали с внушително бирено коремче. Светлорусата му коса бе прибрана в конска опашка. Носеше ботуши, черни дънки и дебело зимно яке. Имаше пет присъди в биографията си. Две от тях бяха за дребни престъпления с наркотици, третата бе за търговия с крадени вещи и една — за кражба на кола и шофиране в нетрезво състояние. Петата присъда, най-тежката от всички, му бе донесла 12 месеца затвор за нанасяне на тежки телесни повреди, когато преди няколко години вилня в нетрезво състояние в едно нощно заведение в Стокхолм.