Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Лисбет, ти си най-шантавият човек, когото познавам. С какво се занимаваш всъщност? Къде ще живееш?

— За това ще говорим по-късно — рече Лисбет уклончиво.

Разбраха се да се срещнат по-късно същия следобед, за да може Мими да разгледа по-обстойно апартамента. Лисбет се почувства много по-добре след края на разговора. Погледна ръчния си часовник и констатира, че разполага с предостатъчно време, преди Мими да дойде. Затова излезе от апартамента и отиде пеша до Ханделсбанкен 27 27 Търговска банка. — Б.пр. на улица Хорнсгатан, където си взе номер за опашката и търпеливо изчака да дойде редът й.

Легитимира се и обясни, че известно време е била в чужбина и че би искала да провери баланса по спестовния си влог. Официално капиталът й възлизаше на 82 670 крони. По сметката липсваха каквито и да било движения от последната година, като се изключи една вноска в размер на 9312 крони от есента. Това бе наследството от майка й.

Лисбет Саландер изтегли въпросната сума в брой. След това се замисли за малко. Искаше да използва парите за нещо, което би се харесало на майка й. Нещо добро. Разходи се до пощата на улица Росенлундсгатан и направи анонимно дарение на един от центровете за помощ на жени, станали жертви на насилие в Стокхолм. Не бе съвсем сигурна защо реши да постъпи точно така.

В осем вечерта Ерика изключи компютъра си и се изтегна. Бе посветила последните десет дни на приключването на мартенския брой на „Милениум“. Тъй като Малин Ериксон бе заета с тематичния брой, посветен на разкритията на Даг Свенсон, трябваше да редактира почти всичко сама. Хенри Кортез и Лоти Карим също се бяха включили в работата, ала те се занимаваха основно с писане на статии и извършване на проучвания и нямаха опит в редакторската дейност.

В резултат на това Ерика Бергер бе уморена и я болеше гърбът, но се чувстваше удовлетворена от изминалия ден и от живота си като цяло. Икономическото състояние на вестника бе стабилно, текстовете постъпваха в редакцията или преди крайния срок, или със съвсем малко закъснение. Персоналът бе доволен и адреналинът на всички все още бе повишен след аферата „Венерстрьом“, въпреки че оттогава бе изминала почти година.

След като помасажира врата си, Ерика констатира, че има нужда от душ, и се зачуди дали да не използва миниатюрната баня до бокса. Но я домързя и вместо това качи крака върху бюрото. След три месеца щеше да навърши четирийсет и пет и светлото бъдеще, за което всички говореха, малко или много оставаше зад гърба й. Около очите и устата й се бе образувала мрежа от фини малки бръчици, ала въпреки това знаеше, че все още изглежда добре. Всяка седмица правеше по две железни тренировки в залата за фитнес. Но усещаше, че й е все по-трудно да се катери по мачтата, когато двамата със съпруга й се отправяха на някое дълго пътуване с лодка. Тази роля се падаше на нея, тъй като Грегер страдаше от ужасен световъртеж.

Ерика констатира още, че първите четирийсет и пет години от живота й, въпреки известен брой спадове, като цяло бяха доста успешни. Имаше пари, статус, страхотен дом и работа, която харесваше. Имаше предан съпруг, който я обичаше и в когото тя все още бе влюбена, даже и след петнайсет години брак. Освен това можеше да се похвали и с един привлекателен и, както изглежда, вечен любовник. Да, той не можеше да задоволи духовните й потребности, но се справяше чудесно с телесните.

Мисълта за Микаел Блумквист накара Ерика да се усмихне. Чудеше се кога той ще събере кураж да я посвети в тайната си, че има връзка с Хариет Вангер. Нито Микаел, нито Хариет бяха споменавали за това, ала Ерика не беше вчерашна. Усети, че между тях има нещо, по време на една среща на управителния съвет през август, когато ги видя да се споглеждат. От спортна злоба по-късно същата вечер се опита да позвъни на мобилните телефони и на двамата, но те бяха изключени, което не я изненада. Това доказателство, разбира се, само по себе си не стигаше. Но Микаел не беше на разположение и през вечерите след следващите срещи на управата. Ерика дори се бе развеселила, като видя как Хариет бързаше да напусне празничната им вечеря под неубедителния предлог, че трябвало да се прибере в хотела, за да си легне. Ерика не любопитстваше и не ревнуваше. За сметка на това обаче бе твърдо решена при удобен случай да подхвърли и на двамата нещо по този повод.

Не искаше да се меси в живота на Микаел и се надяваше връзката му с Хариет да не създаде проблеми на управителния съвет. Но не се притесняваше особено. Микаел имаше много приключили любовни авантюри зад гърба си, след които успяваше да запази приятелски отношения с дамите. Разделите му много рядко биваха драматични.