Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Окей.

— Може да се каже, че върху това се гради дисертацията на Мия. Но не и книгата.

Всички слушаха, очаквайки продължението.

— Мия интервюира момичетата. Аз направих списък на сутеньорите и клиентелата.

Микаел се усмихна. Не бе срещал Даг Свенсон по-рано, но изведнъж осъзна, че мъжът е от типа журналисти, които определено му допадаха. Те насочваха цялото си внимание към най-важното в историята. Златното правило на журналистиката според Микаел гласеше, че винаги има виновници. The bad guys 22 22 Лошите момчета, престъпниците (англ.). — Б.пр. .

— И си открил интересни неща?

— Мога например да докажа, че един служител от Министерството на правосъдието, който дори участва в изготвянето на закона срещу купуването и предлагането на сексуални услуги, се е възползвал от минимум две момичета, пристигнали в страната с помощта на секс мафията. Едното от тях е на петнайсет.

— Опа!

— Занимавам се с тази история вече три години. Книгата ще съдържа представителни проучвания за мъжете, възползващи се от услугите на проститутки. В списъка фигурират трима полицаи — един от тях работи за Сек 23 23 Отдел към Военна полиция, който се занимава с проследяването и неутрализирането на терористични групи. — Б.пр. , другите двама са в отдела за сексуални престъпления. Освен тях има още петима адвокати, един прокурор и един съдия, както и трима журналисти. Един от журналистите е публикувал няколко материала за трафика на жени с цел предлагане на сексуални услуги, но през свободното си време се е отдавал на сексуалните си фантазии и е изнасилил непълнолетна проститутка от Талин… В този случай едва ли може да се говори за сексуална игра по взаимно съгласие. Смятам да разкрия имената им. Имам железни доказателства.

Микаел Блумквист подсвирна и се засмя. След това спря да се смее.

— Тъй като отново заемам поста отговорен редактор, бих искал да ги прегледам под лупа — рече той. — Последния път, когато не проверих информацията от източниците си, лежах в затвора три месеца.

— Ако решите да публикувате статията, ще получите цялата документация. Аз обаче имам едно условие.

— Даг би искал да издадем и книгата му — рече Ерика Бергер.

— Точно така. Желанието ми е тя да се превърне в сензация, а в настоящия момент „Милениум“ е най-достоверният и дързък вестник в страната. Трудно ми е да си представя, че някое друго издателство би посмяло да издаде подобна книга.

— Значи, ако няма книга, няма и статия — обобщи Микаел.

— Според мен звучи чудесно — рече Малин Ериксон.

Хенри Кортез смотолеви нещо в нейна подкрепа.

— Статията и книгата са две отделни неща — продължи Ерика Бергер. — В първия случай отговорен редактор е Микаел. Що се отнася до книгата обаче, отговорността е изцяло на автора.

— Знам — рече Даг Свенсон. — Това не ме притеснява. Веднага щом книгата излезе, Мия ще предаде на полицията всички споменати в текста лица.

— Ще избухне голям скандал — рече Хенри Кортез.

— Това е само половината история — продължи Даг Свенсон. — Разследвам още и няколко мрежи, които печелят пари от търговията със секс робини. Тоест тук става въпрос за организирана престъпност.

— И кои личности откриваме там?

— Това е най-трагичното. Секс мафията се състои от група мързеливи нищожества. Не знам какво точно очаквах, когато започнах да работя върху проблема, но по някакъв начин ни е втълпено, поне що се отнася до мен, че в „мафията“ участват изискани джентълмени с високо социално положение, които се разхождат наоколо в лъскави коли. Предполагам, че това се дължи на американските филми. Историята за Венерстрьом — Даг Свенсон хвърли поглед към Микаел — потвърди, че понякога е точно така. Венерстрьом обаче е изключение. Аз открих единствено банда брутални садистични некадърници, които едва могат да пишат и четат, пълни идиоти, без грам стратегическа мисъл и усет за организация. Замесени са и някои рокери и малко по-добре организирани кръгове, но като цяло трафикът на секс робини се движи от куп дебили.

— Това е описано изключително ясно в статията ти — рече Ерика Бергер. — Всяка година законодателството, полицията и съдебната система биват финансирани с милиони от парите от данъци, за да се борят с тази търговия… Въпреки това обаче не могат да пипнат банда пълни идиоти.

— Говорим за системно нарушаване на човешките права. Засегнатите момичета обаче се намират на толкова ниско стъпало от социалната стълбица, че не представляват интерес от юридическа гледна точка. Те не гласуват. Едва говорят шведски. Знаят само толкова думи, колкото са им необходими, за да се продадат. Деветдесет и девет цяло и деветдесет и девет процента от всички престъпления, свързани с търговията със секс робини, никога не стигат до знанието на полицията, а още по-малко до повдигане на обвинения. Това вероятно е най-здравият айсберг на престъпността в Швеция. Представете си какво щеше да се случи, ако към банковите обири се подхождаше със същата несериозност. Това е немислимо. За жалост мога единствено да си извадя заключението, че търговията със секс робини би била пресечена за един ден, стига представителите на правосъдната система да го пожелаеха. Но престъпленията срещу малолетни момичета от Талин или Рига не са техен приоритет. Според тях курвите са си курви. Те са част от системата.