Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Следобед се отби в магазините за дрехи „Х&М“ и „Капал“ и попълни гардероба си. Набави си значително количество всекидневно облекло — дънки, джинси, блузи и чорапи. Не проявяваше интерес към скъпи маркови дрехи, но фактът, че можеше да си купи шест чифта дънки, без да й мигне окото, й доставяше известна наслада. Най-екстравагантната си покупка направи в „Туилфит“, където си набави несметно количество комплекти сутиени с бикини. Това бельо също беше за всекидневна употреба, ала след половин час смутено разглеждане на магазина попадна на един комплект, който й се стори „секси“ и дори леко перверзен и който преди в никакъв случай не би си и помислила да купи. Когато го облече същата вечер, се почувства ужасно глупаво. В огледалото пред себе си виждаше едно кльощаво, покрито с татуировки момиче в гротескно облекло. Свали бельото и го изхвърли.

Купи си и нови стабилни зимни обувки от „Дин ску“, както и няколко чифта по-леки за носене на закрито. След това съвсем импулсивно си взе за всекидневна употреба и чифт ботуши на токче, което я правеше няколко сантиметра по-висока. Като добавка си купи и висококачествено зимно яке от кафява чортова кожа.

Закара покупките си до вкъщи, свари си кафе и си направи сандвич, след което върна взетата под наем кола. Прибра се пеша и прекара остатъка от вечерта на прозоречната ниша, загледана във водата на Салтшьон.

Мия Бергман, докторантка по криминалистика, наряза чийзкейк и го гарнира с малинов сладолед. Първо сервира на Ерика Бергер и Микаел Блумквист, след което постави десертни купички и пред Даг Свенсон и себе си. Малин Ериксон твърдо бе отказала десерт и се задоволи само с черно кафе, поднесено в странна, старомодна порцеланова чаша на цветя.

— Този сервиз беше на баба — рече Мия Бергман, когато видя как Малин разглежда чашата.

— Тя ужасно се страхува някоя чаша да не се счупи — каза Даг Свенсон. — Вади ги само когато ни гостуват много важни хора.

Мия Бергман се усмихна.

— Баба се грижеше за мен в продължение на няколко години и този сервиз е, кажи-речи, единственото, което ми остана от нея.

— Много са красиви — рече Малин. — Моите кухненски принадлежности са изцяло от ИКЕА.

Микаел Блумквист не обърна никакво внимание на чашите с цветя. Вместо това погледна критично към купичката с чийзкейк. Зачуди се дали не е добра идея да отпусне колана си с една дупка. Подобни мисли очевидно се въртяха и в главата на Ерика Бергер.

— Мили боже, аз май също трябваше да се откажа от десерт — рече тя и погледна извинително Малин, преди здраво да хване лъжицата.

Това всъщност трябваше да бъде лека работна вечеря, на която, от една страна, да затвърдят партньорството си, а от друга — да дообсъдят съдържанието на тематичния брой на „Милениум“. Даг Свенсон ги бе поканил да хапнат у тях, а Мия Бергман им поднесе най-вкусното пиле в сладко-кисел сос, което Микаел някога бе опитвал. С вечерята изпиха две бутилки силно испанско червено вино, а когато дойде време за десерта, Даг Свенсон ги попита дали някой би искал чаша „Тъламор Дю“. Само Ерика имаше глупостта да откаже, затова Даг Свенсон извади пет чаши.

Даг Свенсон и Мия Бергман живееха в двустаен апартамент в Еншеде. Бяха ходили няколко години, но направиха решителната крачка да заживеят заедно едва преди година.

Събраха се в шест часа вечерта, а когато стигнаха до десерта, вече бе осем и половина. Все още не бяха си казали и дума по работа, каквато всъщност бе целта на вечерята. За сметка на това Микаел откри, че харесва Даг Свенсон и Мия Бергман и че компанията им му е приятна.

Накрая Ерика Бергер насочи разговора към въпроса, заради който се бяха събрали. Мия Бергман донесе принтирано копие на труда си и го сложи на масата пред Ерика. Текстът носеше изненадващо саркастичното заглавие „От Русия с любов“, което, разбира се, препращаше към класическия герой на Йън Флеминг Агент 007. Подзаглавието гласеше: „Трафикът на хора, организираната престъпност и общественото противодействие срещу тях“.

— Трябва да правите разлика между моята дисертация и книгата на Даг — рече Мия. — Тя е агитаторска версия, насочена срещу хората, които печелят от трафика. Моят труд съдържа статистически данни, проучвания в областта, текстове на закони и анализ на начина, по който обществото и съдилищата третират жертвите.

— Тоест момичетата.

— Млади момичета, предимно на възраст между петнайсет и двайсет години, слабо образовани. Обикновено идват от проблемни семейства и често са били жертва на някаква форма на насилие още в детството си. Една от причините, които ги водят в Швеция, разбира се, са масата лъжи, с които някой ги оплита.