Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Каква е темата? — попита Микаел, докато си наливаше кафе от термоса на масата.

— Даг Свенсон дойде при мен миналата седмица с първоначалния вариант на статията си. Аз го помолих да присъства на тази среща. Би ли ги запознал? — обърна се Ерика към Даг Свенсон.

— Трафик на хора — рече той. — По-точно на момичета с цел предлагане на сексуални услуги. В този случай основно от прибалтийските страни и Източна Европа. Истината е, че пиша книга по темата и това бе причината да се свържа с Ерика — при вас се издават книги с ограничен тираж.

Тези думи, изглежда, развеселиха всички. Издателство „Милениум“ до момента бе отпечатало само една книга, а именно огромния труд на Микаел Блумквист, излязъл миналата година и посветен на финансовата империя на милиардера Венерстрьом. Книгата вече бе претърпяла шест издания в Швеция, бе преведена на норвежки, немски и английски и предстоеше да бъде издадена във Франция. Неразбираем успех, като се има предвид, че историята вече бе до болка известна на всички и бе публикувана в безброй вестници.

— Нашата издателска дейност всъщност е доста ограничена — рече Микаел внимателно.

Този път дори Даг Свенсон се усмихна.

— Това го разбрах. Но имате издателство.

— Можете да се обърнете към някое по-голямо от нашето — каза Микаел.

— Това е безспорно — намеси се Ерика Бергер. — Но вече цяла година обсъждаме дали да не започнем да издаваме книги, за да запълним съществуващата ниша на пазара. Въпросът бе повдигнат на две срещи на борда и всички бяха положително настроени. Става въпрос за изключително малък брой книги — три-четири на година, които до голяма степен да се състоят от репортажи по различни теми. С други думи, типични журналистически продукти. Тази книга е добра за начало.

— Трафик на жени — рече Микаел Блумквист. — Запознай ни с детайлите.

— Работя над този проблем вече четири години. Идеята ми даде моята приятелка, с която живея на семейни начала. Тя се казва Мия Бергман и е криминалист. Освен това е специалист по въпросите на разделението между половете. Преди работеше към Центъра за предотвратяване на престъпления, където бе извършила проучване, посветено на закона срещу предлагането и купуването на сексуални услуги.

— Познавам я — рече Малин Ериксон спонтанно. — Интервюирах я преди две години, след като изнесе доклад за отношението към жените и мъжете в съдилищата.

Даг Свенсон кимна и се усмихна.

— С него разбуни духовете — рече той. — Тя се занимава с проблема за трафика на жени от пет-шест години. Така се запознахме. Аз работех върху статия за секс търговията по интернет и получих информация, че тя е запозната с въпроса. Което се оказа точно така. С две думи, започнахме да работим заедно, аз в качеството си на журналист, тя като изследовател, после започнахме да излизаме заедно и преди година заживяхме на семейни начала. Тя в момента е докторант и се очаква да защити напролет.

— Значи пише докторската си дисертация, а ти?

— Аз работя върху версията, предназначена за масовия читател, която ще включва и собствените ми открития. Както и върху още по-краткия вариант на историята — статията, която представих на Ерика.

— Окей, значи сте екип. Каква обаче е самата история?

— Имаме правителство, което прие изключително строг закон срещу предлагането и купуването на сексуални услуги, полицаи, които да следят за спазването на закона, и съдилища, които да осъждат сексуалните престъпници. Като такива определяме мъжете, които се възползват от сексуалните услуги на проститутки, а това се счита за криминално деяние. Освен това имаме медии, които публикуват изпълнени с възмущение текстове по въпроса. Същевременно обаче Швеция е една от страните, които купуват от Русия и прибалтийските страни най-много проститутки на глава от населението.

— И можеш да го докажеш?

— Това не е тайна. Дори не е новина . Новото е, че се срещнахме и разговаряхме с дузина момичета със съдбата на героинята от „Лиля завинаги“ 21 21 Шведски филм на режисьора Лукас Мудисон за съдбата на руско момиче, което отива в Швеция да дири спасение, но попада в лоша среда и става проститутка. — Б.пр. . Повечето са на възраст между петнайсет и двайсет години, примамени в Швеция с обещания за някаква работа в опита им да избягат от социалната мизерия на Източна Европа. Вместо това обаче попадат в лапите на абсолютно безскрупулната секс мафия. В сравнение с някои от личните преживявания на тези момичета филмът „Лиля завинаги“ е направо развлекателен. Това, което искам да кажа, е, че преживяното от тях не може да бъде представено дори на екран.