Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Банята в новия й апартамент притежаваше всичко необходимо — шкафове, етажерка за съхранение на хавлиите и една оставена от предишните собственици перална машина. Затова Лисбет си купи единствено евтин кош за пране.

За сметка на това обаче имаше нужда от кухненски мебели. След известно колебание се спря на маса „Росфош“ от масивен бук, с плот от закалено стъкло и четири пъстри стола.

Нуждаеше се и от мебели за кабинета си и с почуда разгледа невероятните комплекти за „работен кът“ с хитри шкафове, където да прибереш компютъра и клавиатурата си. Накрая поклати глава и поръча едно съвсем обикновено ъглово бюро „Галант“ от дъбов фурнир със заоблени ръбове и голям шкаф. Посвети много време на избора на работен стол, в който най-вероятно щеше да прекарва безброй часове, и избра най-скъпия вариант от модела „Верксам“.

Преди да приключи, обиколи магазина още веднъж и купи огромно количество чаршафи, калъфки, кърпи за ръце, юргани, одеяла, възглавници, пълен комплект кухненски прибори, порцелан и тигани, дъски за рязане, три големи килима, множество работни лампи и солидно количество офис консумативи и оборудване — от рода на папки, кошове за хартия, кутии за съхраняване на вещи и така нататък.

Когато приключи, Лисбет занесе списъка си на една от касите. Плати с картата на името на „Уасп Ентърпрайзис“ и се легитимира като Ирене Несер. Заплати още и за доставка и монтаж на мебелите. Крайната сума бе малко над 90 000 крони.

Върна се обратно в Сьодермалм в пет часа следобед и успя набързо да посети магазин за електроника „Акселсонс Хемелектроник“, откъдето купи 18-инчов телевизор и радио. След това се шмугна в един магазин за бяла техника на улица Хорнсгатан малко преди края на работното му време и си взе прахосмукачка. От хранителния магазин „Мариахален“ си купи парцал за бърсане на под, течен почистващ препарат за под, кофа, прах за пране, сапун, четки за зъби и огромен пакет тоалетна хартия.

Бе изтощена, но доволна от трескавото пазаруване. Напъха всичките си покупки във взетия под наем нисан микра и буквално се строполи на стола на втория етаж в кафене „Ява“ на улица Хорнсгатан. Взе назаем от съседната маса вечерния вестник и констатира, че Социалдемократическата партия все още е на власт и че по време на отсъствието й в страната не се бе случило нищо кой знае колко важно.

Прибра се в осем часа вечерта. Използва закрилата на нощта, за да разтовари колата си, и качи покупките до жилището на В. Кулла. Стовари всичко на купчина в антрето и в продължение на половин час се опитваше да намери в една пресечка място, където да паркира наетия автомобил. След това напълни джакузито, в което преспокойно можеха да се поберат поне трима души. За миг се замисли за Микаел Блумквист. Не се бе сещала за него месеци наред, докато не видя писмото му тази сутрин. Чудеше се дали си е вкъщи и дали Ерика Бергер не му прави компания.

След малко си пое дълбоко въздух, извърна тялото си с лице към водата и се гмурна. Сложи ръце на гърдите си, стисна силно зърната си и задържа дъха си три минути, докато белите дробове не я заболяха мъчително.

Редактор Ерика Бергер хвърли поглед на часовника си — Микаел Блумквист идваше с десетминутно закъснение на свещената среща за планиране, която всеки път се провеждаше в десет часа втория вторник от месеца. На тези срещи определяха основните материали за следващия брой на „Милениум“ и правеха планове за съдържанието на вестника за месеци напред.

Микаел Блумквист помоли да извинят закъснението му и смотолеви някакво обяснение, което никой не чу или поне не запомни. На срещата освен Ерика присъстваха редакционният секретар Малин Ериксон, съсобственикът и художествен директор Кристер Малм, репортерът Моника Нилсон и назначените на половин работен ден Лоти Карим и Хенри Кортез. Микаел Блумквист веднага забеляза, че седемнайсетгодишната практикантка отсъства, ала за сметка на това към групата се бе присъединило едно напълно непознато лице, което стоеше до малката конферентна маса в кабинета на Ерика Бергер. Ерика изключително рядко допускаше външни лица на планьорките на „Милениум“.

— Това е Даг Свенсон — каза Ерика Бергер. — Журналист на свободна практика. Ще купим една негова статия.

Микаел Блумквист кимна и се здрависа с мъжа. Даг Свенсон бе рус, синеок, с набола брада на около три дни. Бе към трийсетте и имаше страхотно тяло.

— Всяка година издаваме по един-два тематични броя — продължи Ерика. — Тази история искам да публикувам в изданието за месец май. Запазила съм печатницата за двайсет и седми април. Това означава, че разполагаме с горе-долу три месеца, за да подготвим текстовете.