Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Чарли бе Шарлота Розенберг, приятелка на Ерика от детството.

— Нашата практикантка ме притеснява. Тя е дъщеря на твоя приятелка. Работи при нас от две седмици и й остават още осем. Само че аз едва ли ще мога да я издържа още дълго.

— Забелязах, че ти хвърля страстни погледи. Разбира се, очаквам, че ти ще постъпиш като джентълмен.

— Ерика, момичето е на седемнайсет, а интелектуалното му ниво е като на десетгодишно, че дори и на по-малко.

— Тя просто е впечатлена от запознанството си с теб. Може би дори малко те боготвори.

— Вчера в десет и половина вечерта позвъни на домофона ми и искаше да се качи с бутилка вино.

— Опа! — рече Ерика Бергер.

— Точно така, опа — съгласи се Микаел. — Ако бях с двайсет години по-млад, вероятно нямаше да се поколебая нито за миг. Но я стига — тя е на седемнайсет, а аз скоро ще навърша четирийсет и пет.

— Не ми напомняй. Нали знаеш, че сме набори.

Микаел Блумквист се облегна назад и изтръска цигарата.

Микаел Блумквист бе наясно, че аферата „Венерстрьом“ го е превърнала в звезда, колкото и странно да бе това. През изминалата година бе получил покани за най-различни тържества и събития.

Очевидно хората му изпращаха покани с надеждата да го превърнат в част от приятелския си кръг. Получаваше целувки за „добре дошъл“ от лица, с които по-рано дори не беше се ръкувал, но които желаеха да изглеждат в очите на останалите като негови близки приятели и довереници. Те дори не бяха негови колеги журналисти — тях вече ги познаваше и бе наясно дали ги харесва или не, — а се числяха към така наречените дейци на културата, към гилдията на актьорите, към посредствените участници в обществени дебати и към множеството на недотам известните личности. Присъствието на Микаел Блумквист на някое парти по случай пускането на нов продукт на пазара или на частна вечеря придаваше по-висок статус на въпросното събитие. През изминалата година бе затрупан от покани. Превърна му се в навик да им отговаря по следния начин: „Много благодаря, но вече съм обещал да бъда на друго място“, и т.н.

Известността имаше и други отрицателни страни — все по-широкото разпространение на най-различни слухове. Един познат се обади притеснен на Микаел, след като бе чул, че той се е обърнал за помощ към клиника за наркозависими. В действителност единственото наркотично вещество, към което бе посягал Микаел след пубертета, беше марихуаната, чиято употреба свеждаше до някоя и друга цигара. Само веднъж, преди около петнайсет години, бе пробвал кокаин в компанията на холандска девойка, член на рок група. Алкохол консумираше в значително по-големи количества, но въпреки това случаите, в които бе доста пийнал, обикновено след някоя вечеря или купон, можеха да се преброят на пръсти. В заведение рядко изпиваше повече от една високоалкохолна бира, като със същото удоволствие би изпил и нискоалкохолна. Личният му бар вкъщи включваше водка и бутилка уиски „сингъл малц“ 11 11 Уиски, произвеждано по технология, чрез която малцът, който задължително е от един сорт, се преработва и ферментира само веднъж. — Б.ред. , които му бяха подарък и биваха отваряни смехотворно рядко.

Фактът, че Микаел нямаше сериозна приятелка, а разни краткотрайни връзки и любовни афери, бе добре известен както в рамките на приятелския му кръг, така и извън него, което подхранваше всички клюки. Дългогодишната му афера с Ерика Бергер винаги ставаше предмет на множество спекулации. През последната година те бяха доукрасени с твърденията, че той скача от легло в легло, че непрестанно съблазнява нови жени и се възползва от известността си, за да чука наред клиентелата на нощните заведения в Стокхолм. Един слабо познат му колега журналист веднъж дори зададе въпроса дали не следва Микаел да потърси помощ заради своята пристрастеност към секса. Този коментар бе породен от факта, че известен американски актьор се бил обърнал към някаква клиника с подобен проблем.

Микаел, разбира се, бе имал множество краткотрайни връзки, а понякога и по няколко едновременно. Самият той не знаеше със сигурност на какво се дължи това. Беше наясно, че изглежда доста добре, но не се възприемаше като изключително привлекателен. За сметка на това често му бяха казвали, че у него има нещо, което допада на жените. Ерика Бергер веднъж му обясни, че той излъчва едновременно самоувереност и сигурност и че притежава умението да кара жените да се отпускат и да забравят всяка пристойност. Сексът с него не беше нито проблемен, нито опасен, нито пък водеше до усложнения. Дори напротив — бе освободен от изисквания и изпълнен с еротична наслада. Както и следваше да бъде (поне според Микаел).