Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

За адвокат Бюрман всичко бе напълно ясно — Лисбет Саландер беше курва от дъното на социалната пирамида. Освен това изцяло зависеше от него. Нямаше никакъв риск. Даже и да се оплачеше пред специалната Агенция за контрол, Бюрман щеше да я обяви за лъжкиня, изтъквайки своята благонадеждност и професионалните си постижения.

Тя бе идеалната играчка — пълнолетна, развратна, социален инвалид, оставена на добрата му воля.

За първи път се възползваше от някого от клиентите си. Преди дори не си бе и помислял да се пробва с жена, с която има професионални отношения. За да може да задоволи специфичните си сексуални потребности, се обръщаше към проститутки. Винаги се държеше дискретно и внимателно и плащаше добре. Имаше само един проблем — с проститутките всичко бе само игра. Услуга, закупена от жена, която стенеше и охкаше, влизаше в роля и следователно бе фалшива като картина от Хьогторг 10 10 Вид комерсиални картини без художествена стойност. Носят името си от площад Хьогторг, където са били продавани в миналото. — Б.пр. .

Той се бе опитал да доминира над съпругата си по време на брака им, но тя нямаше нищо против и всичко отново се обърна на игра.

Лисбет Саландер бе идеална. Безпомощна, без роднини и приятели. Истинска жертва, напълно беззащитна. Апетитът идва с яденето.

Тя обаче изведнъж го съсипа.

Отвърна на удара с такава сила и решителност, на каквито той не вярваше, че е способна. Унижи го. Измъчва го. За малко да го унищожи.

През почти двете години, които изминаха от тази случка, животът на Нилс Бюрман се бе променил драстично. В началото след среднощното посещение на Лисбет Саландер в апартамента му бе напълно парализиран — неспособен да мисли и действа. Затвори се в дома си, не отговаряше на телефонните обаждания и нямаше сили да поддържа връзка с редовните си клиенти. Една-две седмици по-късно излезе в болнични. Секретарката му получи задачата да отговаря на текущата делова кореспонденция, да отмени срещите му и да се опита да реагира на въпросите на ядосаните клиенти.

Всеки ден бе принуден да вижда тялото си в огледалото на вратата на банята. Накрая го махна.

Върна се на работа едва в началото на лятото. Актуализира списъка с клиентите си, като ги преся и преотстъпи повечето на свои колеги. Запази единствено няколко компании. Водеше юридическата им бизнес кореспонденция, без да е необходимо да полага особени усилия. Единственият му същински клиент бе Лисбет Саландер — всеки месец изготвяше икономическия й баланс и отчет за Агенцията за контрол. Правеше точно каквото му бе казала — отчетите бяха свободни съчинения, според които тя не се нуждаеше от настойник.

Всеки отчет му причиняваше болка и му напомняше за съществуването й, ала нямаше друг избор.

Бюрман бе прекарал лятото и есента в безплоден размисъл. През декември най-накрая се стегна и си купи почивка във Франция. Запази си и час в клиника за козметична хирургия до Марсилия — искаше да се консултира с лекар, който да му каже как най-лесно може да премахне татуировката.

Лекарят разгледа с удивление обезобразения му корем. Накрая му предложи лечение. Най-лесно било да обработят неколкократно кожата с лазер. Татуировката обаче бе твърде голяма и иглата бе прониквала на значителна дълбочина. Лекарят се страхуваше, че единствената реална възможност за премахването й е поредица от трансплантации на кожа. Бе скъпо и щеше да отнеме време.

През изминалите две години Бюрман срещна Лисбет Саландер само веднъж.

През нощта, когато го нападна и пое контрола над живота му, тя взе и резервните ключове за офиса и апартамента му. Каза му, че ще го наблюдава и ще го посети, когато най-малко очаква. След изтичането на първите десет месеца бе започнал да вярва, че това са просто празни приказки, но не посмя да смени ключалката. Заплахата й бе недвусмислена — ако някога го видеше с жена в леглото му, щеше да разпространи деветдесетминутния филм, на който бе запечатано изнасилването й.

Една нощ в средата на януари преди близо година изведнъж се бе събудил в три часа през нощта, без да знае защо. Запали лампата на нощното си шкафче и едва не изрева от уплаха, когато я видя да седи до леглото му. Приличаше на внезапно материализирал се в спалнята му призрак. Лицето й бе бледо и безизразно. Държеше в ръка проклетата си електрошокова палка.

— Добро утро, адвокат Бюрман — рече тя накрая. — Извинявай, че те събудих този път.

„Мили боже, и друг път ли е била тук, докато съм спял?“