Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Беше ясна нощ със сияйни звезди и пълна луна. Лисбет вдигна поглед и различи Регул 9 9 Звезда от първа величина, най-ярката в съзвездието Лъв. — Б.пр. в съзвездието Лъв на хоризонта. Почти бе стигнала до хотела, когато спря внезапно. Съзря човешки силует малко по-надолу по плажа, близо до водата под хотела. Това бе първият път, в който зърваше жив човек на плажа след падането на нощта. Макар и да ги деляха 100 метра, Лисбет Саландер без проблем различи мъжа на лунната светлина.

Това бе уважаемият д-р Форбс от стая 32.

Тя направи няколко бързи крачки встрани и застана тихо в сянката на дърветата. Когато извърна глава, видя, че и Джордж Бланд бе изчезнал. Фигурата до водата се разхождаше бавно напред-назад. Пушеше цигара. Спираше през равни интервали от време и се навеждаше напред, сякаш разглеждаше пясъка. Тази пантомима продължи около двайсет минути. След това той изведнъж пое в друга посока, с бързи стъпки стигна до входа на хотела откъм плажа и изчезна.

Лисбет изчака няколко минути. После отиде до мястото, където доктор Форбс бе стоял допреди миг. Започна да ходи бавно в полукръг, като оглеждаше внимателно земята. Единственото, което можеше да види, бе пясък, няколко камъни и миди. След две минути приключи с изучаването на плажната ивица и се прибра в хотела.

Излезе на балкона, наведе се през парапета и надзърна в съседната стая. Там цареше тишина и спокойствие. Явно вечерният скандал бе приключил. След малко взе чантата си, извади лист хартия и си направи цигара с тревата, с която я бе запасил Джордж Бланд. Седна на балконския стол и се загледа в тъмната вода на Карибско море. Пушеше и размишляваше.

Чувстваше се като радарен пост в пълна бойна готовност.

Нилс Ерик Бюрман, петдесет и пет годишен адвокат, остави чашата с кафе на масата и се загледа през прозореца на кафене „Хедон“ до Стюреплан в тълпата отвън. Виждаше как се движи потокът от хора, без погледът му да се спира върху никого.

Мислеше си за Лисбет Саландер. Често мислеше за нея.

От това в гърдите му започваше да бушува истински гняв.

Лисбет Саландер го бе пречупила. Никога нямаше да забрави онзи миг. Тя просто пое контрола и го унижи. Малтретира го по начин, който остави буквално незаличими следи по тялото му. По-точно казано, върху участък от около два квадратни дециметра от корема точно над половия му орган. Завърза го с вериги в собственото му легло и татуира върху плътта му кристално ясно послание, което не можеше да бъде изтрито лесно. АЗ СЪМ САДИСТИЧНА СВИНЯ, ОТРЕПКА И ИЗНАСИЛВАЧ.

Лисбет Саландер бе обявена от районния съд на Стокхолм за юридически неспособна да поема отговорност за действията си и той получи задачата да бъде неин настойник, което директно я поставяше в изключително зависимо положение. Още първия път, когато я видя, започна да фантазира за нея. Не можеше да обясни защо, но тя пораждаше подобни мисли.

От чисто интелектуална гледна точка адвокат Нилс Бюрман знаеше, че постъпката му не е нито социално приемлива, нито простима. Че е постъпил неправилно. Освен това бе наясно, че за действията му няма и юридическо оправдание.

В емоционално отношение тези рационални факти не струваха нищо. Съзнаваше, че не може да устои на Лисбет Саландер, още от мига, в който я срещна преди две години през декември. Закони, правила, морал и отговорност нямаха никакво значение.

Тя бе странно момиче — възрастна, но с външен вид на малолетна. Бяха му поверили контрола върху живота й, тя бе негова и той можеше да прави каквото си поиска с нея. Това бе неустоимо.

Бе обявена за лице, което не може да носи отговорност за постъпките си, а биографията й беше такава, че никой нямаше да я вземе насериозно, дори и да решеше да протестира. Не ставаше въпрос и за изнасилване на някое невинно дете — досието й съдържаше информация, че е имала безчет сексуални контакти, и поведението й спокойно можеше да бъде определено като развратно. Един социален работник дори бе представил доклад, съгласно който не било изключено на седемнайсетгодишна възраст Лисбет Саландер да е предлагала сексуални услуги срещу заплащане. Докладът бе съставен, след като един полицейски патрул забелязал на пейка в парка Тантолунден грозник на средна възраст — стар познайник на полицията, в компанията на младо момиче. Патрулът спрял и обискирал двойката. Момичето отказало да отговори на въпросите им, а грозникът бил твърде пиян, за да може да даде разумно обяснение.