Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Скоро останалите математици изразили съгласието си с него. Чрез trial and error 5 5 Проба и грешка (англ.). — Б.пр. те констатирали, че не могат да открият число, което да опровергае твърдението на Ферма. Имало само един проблем — дори и да изчислявали и пресмятали докато свят светува, било невъзможно да изпробват теоремата върху всички съществуващи числа, които са безброй. Следователно математиците не можели да бъдат напълно сигурни, че някое следващо число няма да послужи като доказателство за отхвърляне на теоремата на Ферма. В областта на математиката всяко твърдение следва да бъде доказано по математически път и да може да бъде изразено с универсална и коректна в научно отношение формула. Математикът трябва да може да застане на подиума и да каже: „Това е така, защото …“.

Ферма останал верен на себе си и показал на колегите си среден пръст. В полето на своя екземпляр от „Аритметика“ той драснал набързо теоремата си, като завършил със следните няколко реда: Cuius rei demonstrationem mirabilem sane detexi hanc marginis exiquitas non caperet . Тези редове се превърнали в безсмъртна част от историята на математиката: „Имам наистина великолепно доказателство на това твърдение, но полето е твърде тясно, за да го побере“.

Ако намерението му е било да разяри колегите си, то той се е справил отлично. От 1637 г. насам всеки себеуважаващ се математик е отделял време, понякога много време, за да открие доказателства, подкрепящи твърдението на Ферма. Поколения мислители се провалят до деня, в който Андрю Уайлс представя решението на задачата през 1993 г. Той размишлявал над него двайсет и пет години, като през последните десет от тях това било основното му занимание.

Лисбет Саландер бе напълно озадачена.

Всъщност не отговорът я интересуваше, а самият процес на търсенето му. Когато някой поставеше загадка пред нея, тя я разрешаваше. Числовите мистерии й отнемаха доста време, докато не откриеше от кои точно принципи трябва да се води в разсъжденията си. Но накрая винаги стигаше до правилния отговор, още преди да погледне ключа.

Следователно, след като прочете теоремата на Ферма, тя извади лист хартия и започна да изписва цифри. Ала не успя да докаже твърдението му.

Лисбет категорично не желаеше да погледне в ключа и затова прескочи частта, която представяше решението на Андрю Уайлс. Вместо това прочете докрай „Измерения на математиката“ и констатира, че никоя друга от поместените в книгата задачи не представлява особена трудност за нея. Впоследствие се връщаше всеки ден с нарастващо раздразнение към загадката на Ферма и се чудеше кое е „великолепното доказателство“, за което говори Ферма. Попадаше от една задънена улица в друга.

Лисбет вдигна глава, когато мъжът от стая 32 внезапно се изправи и тръгна към изхода. Тя погледна ръчния си часовник и установи, че той бе седял неподвижно в продължение на два часа и десет минути.

Елла Кармайкъл остави чашата на барплота пред Лисбет Саландер и констатира, че младата жена не обича префърцунените розови коктейли със смешни чадърчета. Винаги поръчваше едно и също — ром с кола. С изключение на една-единствена вечер, когато бе в странно настроение и така се напи, че Елла се видя принудена да помоли един от помощниците си да я занесе горе до стаята й, обичайната консумация на Лисбет се състоеше от кафе лате, някой и друг коктейл или бутилка от местната бира „Кариб“. Както обикновено, Лисбет се усамоти в далечния десен края на барплота и отвори книга със странни математически формули. Това в очите на Елла Кармайкъл бе странен избор на литература за момиче на нейната възраст.

Тя забеляза също и че Лисбет Саландер не желае да бъде сваляна. Малцината свободни мъже, които се бяха пробвали, бяха вежливо, но категорично отблъснати, а веднъж и не особено вежливо. Крис Маккелън, въпросният брутално отхвърлен господин, бе местен хулиган, който си заслужаваше някой да го понатупа. Така че Елла никак не се разстрои от факта, че той се спъна и падна в басейна, след като цяла вечер беше досаждал на Лисбет Саландер. В интерес на истината следва да се спомене, че Маккелън не беше злопаметен. На следващата вечер се върна в трезво състояние и покани Лисбет Саландер на бира. След известно колебание тя прие. След това двамата продължиха да се поздравяват учтиво, когато се срещаха в бара.

— Наред ли е всичко? — попита Елла.

Лисбет Саландер кимна и взе чашата.

— Нещо ново за Матилда? — попита тя.