Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Макар и повечето от неговите познати да си мислеха точно обратното, Микаел никога не бе свалял жени. В най-добрия случай той просто ясно показваше желанието си, ала винаги оставяше инициативата в ръцете на жената. Сексът се явяваше просто като един вид естествено последствие. Жените, с които преспиваше, рядко бяха анонимни авантюри за по една нощ. Бе имал и такива, но те обикновено не му носеха никаква наслада. Най-добрите му връзки бяха с жени, които познаваше добре и които му харесваха. Затова никак не бе случайно, че преди двайсет години сложи началото на аферата си с Ерика Бергер — двамата бяха приятели и изпитваха влечение един към друг.

Настоящата му известност обаче бе увеличила интереса на жените към него по странен и неразбираем за Микаел начин. Най-изненадващи бяха импулсивните опити за свалка от страна на млади момичета при напълно неочаквани обстоятелства.

Микаел обаче изпитваше влечение към съвсем друг тип жени, различни от нахъсаните тийнейджърки. Те никога не носеха ужасно къси поли и имаха красиви и пропорционални тела. Познатите му на младини дами обикновено бяха по-възрастни от него, а в няколко единични случаи разликата в годините и опита бе доста внушителна. Паралелно със собственото му остаряване разликата обаче постепенно изчезваше. Лисбет Саландер, която бе на двайсет и пет, определено представляваше значителна стъпка надолу по тази възрастова скала.

Това бе и причината да помоли Ерика за въпросната внезапна среща.

В „Милениум“ бе започнала работа практикантка от една гимназия с медийна насоченост — с наемането й Ерика правеше услуга на своя позната. В това само по себе си нямаше нищо странно — те имаха по няколко практиканти всяка година. Микаел поздрави вежливо седемнайсетгодишното момиче и веднага установи, че то проявява доста слаб интерес към журналистиката като цяло. Водеше я желанието „да бъде показвана по телевизията“ и (както Микаел подозираше) обстоятелството, че да работиш в „Милениум“ в момента носеше определен статус.

Бързо осъзна, че тя не изпуска възможност за по-близък контакт с него. Преструваше се, че не забелязва нейните доста очевидни опити за свалка, в резултат на което тя единствено удвои усилията си. Това му бе просто неприятно.

Ерика Бергер изведнъж се разсмя.

— Миличък, ти си жертва на сексуален тормоз на работното място.

— Рики, това е ужасно. В никакъв случай не бих искал да я нараня или унижа. Ала тя е проницателна колкото разгонена кобила. Направо се притеснявам какво може да й щукне.

— Микаел, тя е влюбена в теб и е твърде млада, за да знае как да изрази чувствата си.

— Съжалявам. Грешиш! Знае дяволски добре как да го стори. Поведението й не е съвсем нормално и дори започва да проявява раздразнителност, че не съм клъвнал на въдицата й. Освен това последното, от което в момента имам нужда, е нова вълна от слухове, които да ме изкарат като Мик Джагър — гнусен и стар похотливец на лов за младо месо.

— Ясно. Разбирам проблема. Значи почука на вратата ти вчера вечерта.

— С бутилка вино в ръка. Каза, че била на купон у някаква „позната“ наблизо, явно в опит да ме убеди, че посещението й е случайно.

— Ти какво й каза?

— Не я пуснах вътре. Излъгах я и й казах, че идва в неподходящ момент и че точно сега една дама ми е на гости.

— А тя как го прие?

— Страшно се ядоса, но си тръгна.

— Какво искаш да направя?

— Get her off my back 12 12 Отърви ме от нея (англ.). — Б.пр. . Смятам да си поговоря сериозно с нея в понеделник. Или ще престане, или ще я изритам от редакцията.

Ерика Бергер се замисли за миг.

— Не — рече тя. — Не прави нищо. Аз ще говоря с нея.

— Нямам избор.

— Тя търси приятел, а не любовник.

— Не знам какво търси, но…

— Микаел. Била съм в същата ситуация. Ще говоря с нея.

Нилс Бюрман, точно като всички останали хора, които бяха гледали телевизия или чели вестници през изминалата година, бе чувал за Микаел Блумквист. Обаче не го позна, а даже и да го бе познал, едва ли щеше да реагира по някакъв начин. Той изобщо не подозираше за връзката, която съществуваше между редакцията на „Милениум“ и Лисбет Саландер.

Освен това бе напълно погълнат от собствените си мисли, за да забележи околните.

След като излезе от обладалото го интелектуално вцепенение, той бавно започна да анализира ситуацията, в която се намираше, и да размишлява как да унищожи Лисбет Саландер.

Проблемът се въртеше около едно и също нещо.