Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Нилс Бюрман запомни името на Драган Армански. От всички хора в живота на Лисбет Саландер май само тези двама души бяха в известен смисъл нейни приятели и очевидно и двамата гледаха на нея като на свое протеже. Сега Палмгрен бе извън играта. Единствено Армански можеше да представлява потенциална заплаха. Бюрман реши да стои далеч от Армански и да не се свързва с него.

Двата тефтера хвърлиха светлина върху много неща. Бюрман внезапно осъзна защо Лисбет Саландер знаеше толкова много за него. Въпреки това обаче все още не можеше да проумее как е разбрала, въпреки цялата му дискретност, че е посещавал клиника за пластична хирургия във Франция. И все пак голяма част от мистиката, която я обгръщаше, бе изчезнала. Професията й бе да се рови в личния живот на другите. Бюрман стана много по-внимателен със собственото си разследване и осъзна, че апартаментът му е изключително неподходящо място за съхранение на документацията за Лисбет Саландер, тъй като тя имаше ключ от него. Събра всичко в кашон и го закара в лятната си къща край Сталархолмен, където прекарваше все по-голяма част от посветеното си на самотни размишления време.

Колкото повече четеше за Лисбет Саландер, толкова повече се убеждаваше, че тя е патологичен случай. Потреперваше, като си спомнеше, че го бе закопчала с белезници в собственото му легло. Знаеше, че зависи изцяло от добрата й воля, и не се съмняваше, че ще изпълни заплахата си и ще го убие, ако я провокира.

Нямаше никакви задръжки. Беше една болна, опасна, проклета луда. Тиктакаща бомба със закъснител. Курва.

В дневниците на Холгер Палмгрен откри и последния ключ към загадката. На няколко пъти в личните си записки Палмгрен бе записвал разговорите си с Лисбет Саландер. „Ненормален старец.“ В два от случаите коментираше думите: „Тогава се случи Голямото зло“. Това явно бе казано от Лисбет Саландер, но не бе ясно за какво се отнасяше.

Бюрман записа удивено думите „Голямото зло“. Годините в приемен дом? Някое конкретно нападение? Изчерпателната документация, която вече бе успял да събере, би трябвало да съдържа всички факти.

Отвори картона й от психиатричния преглед, извършен след навършването й на пълнолетие, и го прочете внимателно за пети или шести път. В този миг осъзна, че в познанията му за живота на Лисбет Саландер има празнина.

Разполагаше с извлечения от дневниците от началното й училище, с документ, който удостоверяваше, че майката на Лисбет Саландер не е била в състояние да се грижи за нея, с отчети от различни приемни домове, където бе живяла през юношеските си години, притежаваше и заключението от психиатричния преглед, на който е била подложена след навършване на осемнайсет години.

Нещо бе отключило лудостта й, когато е била на дванайсет.

В биографията й имаше и други празнини.

За свое най-голямо удивление Бюрман откри, че Лисбет Саландер е имала сестра близначка, за която не се споменаваше никъде в предоставените му материали. „Мили Боже, те са две.“ Не успя обаче да намери информация за това какво се бе случило с другото момиче.

Бащата бе неизвестен и липсваше обяснение защо майка й не е можела да се грижи за нея. По-рано Бюрман предполагаше, че Лисбет Саландер се е разболяла и именно това е сложило началото на поредицата от посещения в детската психиатрична клиника. Сега обаче разбра, че нещо се бе случило с нея, когато е била на дванайсет-тринайсетгодишна възраст. „Голямото зло“. Някаква травма. Само че никъде не ставаше ясно какво е това „голямо зло“.

Накрая откри в картона от психиатричния й преглед препратка към липсващо приложение — номер на полицейско разследване с дата 12.03.1991 г. Номерът бе написан на ръка в полето на копието, което Бюрман изрови от забравените архиви на социалните служби. Ала когато се опита да вземе разследването, удари на камък. То бе засекретено в съответствие с правомощията на кралската институция. Можеше да обжалва пред правителството.

Нилс Бюрман бе озадачен. Фактът, че полицейско разследване, свързано с едно дванайсетгодишно момиче, е засекретено, не будеше изненада сам по себе си. Това бе нормално от гледна точка на правото на защитени лични данни. Като попечител на Лисбет Саландер обаче той можеше да изисква всеки свързан с нея документ. Не можеше да разбере защо едно полицейско разследване е с такава висока степен на секретност, че трябва да изпрати молба до правителството, за да получи достъп до него.

Нилс Бюрман изпрати молба. Изминаха два месеца, преди да я разгледат и за негово огромно учудване да я отхвърлят. Не проумяваше какво в едно полицейско разследване с почти петнайсетгодишна давност, отнасящо се до дванайсетгодишно момиче, може да го направи почти толкова недостъпно, колкото ключовете от Русенбад 13 13 Сградата на Министерския съвет на Швеция. — Б.пр. .