Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Към десет часа във вторник сутринта повика Малин Ериксон в кабинета си в редакцията. Затвори вратата и я помоли да седне.

Поседяха мълчаливо известно време, като отпиваха от кафето си. Накрая той бутна към нея списъка с трийсетте и седем имена, който бяха съставили заедно.

— Какво ще правим?

— Първо ще обсъдим този списък с Ерика след десет минути. След това ще се опитаме да ги разгледаме един по един. Много е възможно някой от тях да е замесен в убийството.

— Как ще ги разгледаме?

— Смятам да се фокусираме върху онези двайсет и един клиенти на проститутки, които книгата изобличава. Възнамерявам да тръгна по стъпките на Даг и да ги посетя един по един.

— Добре.

— Имам две задачи за теб. На първо място, в този списък има седем лица, които не са идентифицирани — двама клиенти и петима сутеньори. През следващите дни ще се опиташ да установиш самоличността им. Някои от имената се срещат в дисертацията на Мия. Може да има някакви препратки, които да ни помогнат да открием истинските им имена.

— Добре.

— Освен това знаем твърде малко за Нилс Бюрман, попечителя на Лисбет. Вестниците публикуваха кратка негова биография, но предполагам, че половината от фактите в нея са неверни.

— И ще трябва да открия информация за него.

— Точно така. Трябва ми всичко, което намериш.

Хариет Вангер позвъни на Микаел Блумквист в пет часа следобед.

— Можеш ли да говориш?

— Само минутка.

— Момичето, което издирват… Тя ти помогна да ме откриеш, нали?

Хариет Вангер никога не бе срещала Лисбет Саландер.

— Да — отвърна Микаел. — Съжалявам, че не намерих време да ти се обадя и да те осведомя за новостите по случая. Но да, тя е.

— Какво означава това?

— По отношение на теб — нищо, поне така се надявам.

— Но тя знае всичко за мен и за събитията отпреди две години.

— Да, знае всичко за случилото се.

Хариет Вангер притихна в другия край на слушалката.

— Хариет… Не мисля, че тя го е извършила. Вярвам на Лисбет Саландер.

— Ако трябва да се вярва на статиите във вестниците…

— Не трябва да се доверяваш сляпо на всичко, което пишат вестниците. Съвсем просто е. Тя даде дума, че ще пази тайната ти. Вярвам, че никога няма да я наруши. Според мен тя е изключително принципен човек.

— Ами ако не е?

— Не знам, Хариет. Правя всичко по силите си, за да открия какво всъщност се е случило.

— Добре.

— Не се притеснявай.

— Не се притеснявам. Но искам да съм подготвена за най-лошото. Как си, Мике?

— Не особено добре. Не съм спирал след убийствата.

Хариет Вангер помълча малко.

— Микаел… В момента се намирам в Стокхолм. Утре летя за Австралия и ще отсъствам в продължение на месец.

— Така ли?

— Отседнала съм в същия хотел.

— Не знам. Напълно разнебитен съм. Трябва да работя нощес и няма да съм приятна компания.

— Не е нужно да си приятна компания. Мини за малко, за да се разсееш.

Микаел се върна вкъщи в един часа сутринта. Бе уморен и се чудеше дали да не зареже всичко и да си легне, но вместо това пусна лаптопа си и провери електронната си поща. Нямаше нищо интересно.

После отвори папката, кръстена ЛИСБЕТ САЛАНДЕР, и откри в нея нов документ. Той носеше името „За Мик-Блум“ и се намираше до „За Сали“.

Бе шокиран да го открие ей така изведнъж в компютъра си. „Лисбет Саландер е проникнала в компютъра ми. Може би е тук дори в момента.“ Чукна с мишката два пъти върху документа.

Не знаеше какво да очаква. Може би писмо. Отговор. Уверение, че е невинна. Обяснение. Отговорът на Лисбет Саландер до Микаел Блумквист беше отчайващо кратък. Цялото й съобщение се състоеше от една-единствена дума. От четири букви.

Зала.

Микаел се втренчи в името.

Даг Свенсон му бе споменал за Зала по време на последния им телефонен разговор, два часа преди да бъде убит.

„Какво иска да ми каже? Да не би Зала да е връзката между Бюрман, Даг и Мия? По какъв начин? Защо? Как го е разбрала Лисбет Саландер? По какъв начин е замесена?“

Разгледа свойствата на документа и установи, че е създаден преди по-малко от петнайсет минути. След това внезапно се усмихна. Според информацията на компютъра файлът беше създаден от Микаел Блумквист. Тя бе използвала собствената му лицензирана програма. Това бе по-добър начин за комуникация от електронната поща и не оставяше айпи адрес, който да може да бъде проследен, макар че Микаел бе напълно сигурен, че никой нямаше да успее да проследи Лисбет Саландер по интернет. Освен това нямаше никакво съмнение, че Лисбет Саландер е извършила едно Hostile Takeover 59 59 Насилствено завладяване (англ.). — Б.пр. (както сама се изразяваше) на компютъра му.