Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Застана до прозореца и погледна навън към сградата на кметството. Не можеше да прогони усещането, че в момента Лисбет Саландер го наблюдава отнякъде. Чувстваше се така, сякаш тя беше в стаята с него и го гледаше през екрана на лаптопа му. На практика можеше да се намира където и да било по света, но той подозираше, че е доста близо. Някъде в Сьодермалм. В радиус от няколко километра от дома му.

Помисли за миг, седна и създаде нов текстови документ, който кръсти „Сали-2“ и съхрани на работния плот. В него написа многозначително послание.

Лисбет,

Дяволски проклето момиче. Кой, по дяволите, е Зала? Той ли е връзката? Знаеш ли кой е убил Даг и Мия — кажи ми в такъв случай, за да можем да разрешим тази проклета история, да се приберем и да се наспим.

Тя определено се намираше в компютъра на Микаел Блумквист. Отговорът й пристигна в рамките на една минута. В папката на работния му плот се появи нов документ, този път с името „Кале Блумквист“.

Журналист си. Разбери сам.

Микаел сбърчи вежди. Тя му показваше среден пръст и използваше прякора му, въпреки че знаеше, че го мрази. Освен това не му даваше никакъв ключ. Тутакси отвори документ с име „Сали-3“ и го постави на работния плот.

Лисбет,

Журналистът прави своите открития посредством въпросите, които задава на запознатите лица. Аз питам теб. Знаеш ли защо Даг и Мия бяха убити и кой е отговорен за това? Ако е така, кажи ми. Дай ми нещо, за което да се хвана.

Чака часове наред — отговор не дойде. В четири часа сутринта се отказа и си легна.

В сряда не се случи нищо драматично. Микаел използва деня, за да прегледа внимателно материала на Даг Свенсон и да открие всички препратки към името Зала. Точно като Лисбет Саландер по-рано, и той намери папката „Зала“ в компютъра на Даг Свенсон и прочете всичките три документа — „Ирина П.“, „Сандстрьом“ и „Зала“, и точно като нея осъзна, че колегата му е имал източник в полицията на име Гюлдбрансен. Откри, че работи в криминалната полиция на Сьодертеле, но когато се опита да се свърже с него по телефона, му казаха, че Гюлдбрансен е в командировка и ще се върне на работа следващия понеделник.

Освен това установи, че Даг Свенсон бе посветил много време на Ирина П. Прочете протокола от аутопсията и разбра, че жената е била убита по особено жесток и мъчителен начин. Убийството бе извършено в края на февруари. Полицията не разполагаше с никакви улики по отношение на евентуалния извършител, защото момичето е било проститутка и разследващите бяха предположили, че извършителят е някой клиент.

Микаел се зачуди защо Даг Свенсон бе поставил документа за Ирина П. в папката, кръстена „Зала“. Това означаваше, че той свързва Зала с Ирина П., но в текста нямаше нищо по този въпрос. Даг Свенсон очевидно беше установил връзката, но не я бе записал.

Документът „Зала“ беше толкова кратък, че напомняше по-скоро на нахвърляни работни записки. Микаел констатира, че Зала (ако наистина съществуваше) е някакъв фантом в престъпния свят. Цялата история не изглеждаше реалистична, а и липсваха източници, които да я потвърдят.

Затвори документа и се почеса по главата. Разследването на убийството на Даг и Мия се оказваше доста по-сложна задача, отколкото си бе представял. Освен това не можеше да се пребори с непрекъснато глождещото го съмнение. Проблемът бе, че не разполагаше с нито едно доказателство за невинността на Лисбет Саландер. Водеше се единствено от усещането си, че е абсурдно тя да е отишла в Еншеде и да е убила двама от приятелите му.

Очевидно не й липсваха средства — бе използвала таланта си на хакер, за да открадне фантастичната сума от няколко милиарда крони. Дори самата Лисбет не подозираше, че той знае. Като се изключи фактът, че му се наложи да разкаже (с нейно позволение) за таланта й в компютърната сфера на Ерика Бергер, не бе разкрил тайните й на никой друг.

Не искаше да вярва, че Лисбет Саландер е извършила убийствата. Беше й безкрайно задължен и никога нямаше да може да й се отблагодари. Не само че спаси живота му, когато Мартин Вангер възнамеряваше да го убие, но и спаси професионалната му кариера, а вероятно и самия вестник „Милениум“, като му поднесе главата на Ханс Венерстрьом на тепсия.

Беше й признателен. Дължеше й лоялност. Независимо дали бе виновна или не, той смяташе да стори всичко по силите си, за да й помогне, когато рано или късно я заловяха.