Шарлот Бронте - Вийет

— Малка лакомнице! — възкликна той усмихнато. — Не съм забравил как ви се услади онова «pate a la creme», което веднъж ви дадох; отлично знаете, че да ми донесете ябълки, означава да вземете и за себе си. Хайде тогава, вървете, и по-бързо се връщайте!

И най-сетне ме пусна, при условие, че няма да избягам. Възнамерявах да отида и да се върна, да оставя чинията пред вратата, а после да изчезна и по-късно да отговарям за прегрешението си.

Но този човек притежаваше остър инстинкт и бе предугадил намеренията ми. Пресрещна ме на прага, изтласка ме в стаята и миг след това отново се озовах на мястото си. Като взе чинията с плодовете от ръката ми, той раздели порцията си на две и ме накара да изям своя дял. Примирих се сърдито, а той, раздразнен от съпротивата, насочи към мен едно от скритите си оръдия. Всичко, изречено от него досега, бе всъщност много шум за нищо. Атаката започваше тепърва .

Състоеше се от едно безразсъдно предложение, с което и преди ме беше заплашвал, а именно, че на следващите публични изпити трябвало да се наема, макар и чужденка, да ръководя първия клас на първи курс и да импровизирам с ученичките съчинение на френски език по тема, предложена от някой слушател, без право да използвам учебник по граматика, нито пък речник.

Знаех си какъв ще бъде резултатът от подобен експеримент — аз, която природата бе лишила от способността да импровизирам, която изпадах в дълбоко смущение пред очите на мнозинството, която, общо взето, дори и насаме съобразяваше доста бавно, която единствено в свежата тишина на утрото или в нощното усамотение успявах да умилостивя Творчески Импулс и да се възползвам от помощта му, аз, която бях играчка в ръцете му и никога не знаех когато да очаквам благоволението на този тираничен господар (към мен той не хранеше милост) — божество, което понякога, при най-умилостивяващи обстоятелства не желаеше да отговори на въпросите ми, не желаеше да изслуша молбите ми, не искаше, когато най-много го търсех, да ми се разкрие, а ставаше студено, бездушно, каменно, един мрачен Ваал със заключена уста и мъртви зеници, а друг път внезапно, с лъха, с въздишката, с трепетното стенание на вятъра, с нечакан и невидян електрически заряд, този ирационален демон се пробуждаше непризован, раздвижваше се живо, скачаше от поставката си като тревожния филистимянски бог Дагон и все едно в кой час, призоваваше поклонничката за приношение — изискваше от жертвата кръвта или дъха й независимо от обстоятелствата или от мястото, — вдигаше своя жрец, измамно обещаваше прозрение, понякога огласяше храма си с гласовете на оракула, ала никога не насищаше докрай със смисъл тези пророчески повеи, скъпеше се, когато подхвърляше на отчаяния си слушател дори и оскъден къшей — подаваше му го користолюбиво, сякаш всяка отронена от него дума бе капка от безсмъртната божествена кръв в тъмните му жили. Сега от мен се искаше да впрегна в робство този властелин, да го накарам да импровизира по зададената тема на училищната естрада, оградено от една Матилда и една Корали, пред погледа на мадам Бек, за развлечение и под наблюдението на някой си лабасекурски буржоа!

Господин Пол и за неведнъж бяхме подхващали битки по този повод — битки разгорещени, под звуците на изискването и отдръпването, на заповедите и отказа.

Този ден той ме нахока повече от друг път. «Инатът на целия женски пол» бил събран в мене, била съм «дяволски високомерна». Страх ме било да не се проваля! А какво от това, че съм щяла да се проваля? Коя съм била, та да не искам да се проваля, щом с по-възрастните от мене се случвало това? Щяло да ми бъде единствено от полза. Желае да ме види сразена (знаех, че е така), и тук млъкна за миг, за да поеме дъх.

— Хайде сега, приказвайте и бъдете по-сговорчива.

— По този въпрос не съм сговорчива. Дори и със закон не можете да ме принудите. Готова съм да пратя глоба, за да вляза в тъмница, но не и да пиша под заповед за нечие удоволствие, покачена на училищната естрада.

— Ако предлогът е по-благовиден? Ако е заради приятелството?

— За нищо на света. Няма приятелство на този свят, което да е в правото си да изисква подобно нещо. Един истински приятел никога не би ме измъчвал така!

В такъв случай имало само един начин да бъда склонена (и господин Пол се усмихна ехидно; сви устни, разшири ноздри, примижа с очи), но той не можел да се възползува от него.

— Ако друг един ви убеждава, ако друг един ви умолява — заяви той, — зная, че ще бъдете готова де се жертвувате, с увлечение ще направите това усилие.