Шарлот Бронте - Вийет

Тази буря не стихна цели седем дни. Не спря, докато не осея целия Атлантически океан с корабни останки, не престана, докато дълбините не се наситиха с жертви. Рушителният ангел на вихъра не сви криле, докато не завърши подхванатото дело — всяко размахване на крилите му носеше мълния, трептенето на перата му извикваше буря.

„Тихо, да бъде мир!“ О, хиляди оплаквачи, коленичили молитвено на очакващия бряг, се ослушваха за този глас; той се разнесе едва тогава, когато настана затишието, ала мнозина не можаха да го почувстват. Накрая слънцето се завърна, но светлината му за някои беше вече мрак!

Тук спирам — спирам веднага. Казах достатъчно много. Не искам да тревожа кротките, добри сърца, нека слънчевото въображение да съхрани надеждата. Нека си мислят за насладите на радостта, родена отново из дълбините на големия ужас, за възторга на спасението, за чудотворния отдих след мъките, за блаженството на завръщането. Нека си представят брачен съюз и щастлив по-нататъшен живот.

Мадам Бек живя в доволство до края на дните си, тъй също и отец Силас. Мадам Валравен почина деветдесетгодишна. Сбогом!

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1336

Източник: http://bezmonitor.com

Редактор Красимира Абаджиева

Излязла от печат 26 март 1989

Издателство „Отечество“, София