Шарлот Бронте - Вийет

Една от книгите, които много обичахме да четем и да превеждаме, беше томчето от баладите на Шилер. Полина скоро се научи да ги рецитира артистично. Фройлайн я слушаше с широка, възхитена усмивка и казваше, че гласът й звънял като музика. Освен това Полина ги превеждаше с голяма лекота и поетическо вдъхновение. Старините й поруменяваха, по устните й трептеше усмивка, очите й искряха и се топяха от възторг. Най-хубавите от баладите научи наизуст и ги рецитираше често, когато оставахме сами. Най-много й харесваше „Жалбата на девойката“ — обичаше да повтаря думите. Успяваше да открие жалостиви нотки в звукосъчетанията, но не одобряваше напълно текста. Една вечер, като седяхве край огъня, тя промълви:

О, непорочна, рожбата си призови назад,

познах докрай блаженството на този свят;

живях и любих аз.

— „Живях и любих“ повтори тя, — това е върхът на земното щастие, краят на живота — да любиш? Не смятам, че е така. То може да е връх на земното страдание, да бъде чисто губене на време и безплодно изтезаване на чувствата. Ако беше казал: „Да бъдеш любен“, Шилер щеше да е по-близо до истината. Нали е друго нещо това, Люси, да бъдеш обичан?

— Сигурно, но защо да го разискваме? Какво означава любовта за вас? Какво знаете за любовта?

Тя поруменя от раздразнение и срам.

— Стига, Люси, чувате ли се какво приказвате? Разбирам татко да се отнася с мен като с дете — дори предпочитам да ме смята за малка, но вие знаете и трябва да признаете, че вече започвам деветнадесет години.

— И на двадесет и девет да бяхте, все това е, чувствата не се опознават с разискване и приказки. Няма да разговаряме за любов.

— Хайде, хайде! — викна тя припряно и разпалено. — Въобразявате си, че ще ме спрете и ще ме накарате да замълча, но аз вече разисквах въпросите на любовта, слушах за нея надълго и нашироко, и то неотдавна, чух лоши неща, обидни неща, неща, които вие няма да одобрите.

И раздразненото, тържествуващо, хубавко, непослушно момиче се изсмя. Не разбрах какво искаше да каже, а не желаех да я питам. Бях много объркана. Но като видях невинното й изражение, опърничаво и унило, накрая казах:

— Кой е този, който ви е приказвал противни и отблъскващи неща по тези въпроси? Кой от хората, близки до вас, се е осмелил да го стори?

— Люси — отвърна тя кротко, — това е една личност, която понякога ме кара да се чувствувам нещастна и много бих желала да не ме навестява. Не я искам.

— Но коя ще е тя, Полина? Учудвате ме.

— Това е, това е братовчедка ми, Дженевра. Всеки път, когато я пуснат, за да отиде у мисис Чолмондли, тя се отбива тук и намери ли ме сама, заговорва за обожателите си. Ще ми разправят за любовта! Трябваше да чуете онова, което тя има да каже за любовта!

— О, та яз съм я чувала — отвърнах спокойно, — и всъщност добре е, че и вие сте я чули. В това няма нищо лошо, дори е добре. Но нима е възможно Дженевра да има някакво въздействие върху вас? Вие сте много повече от нея.

— Много ми влияе. Притежава способността да нарушава щастието ми, да обърква представите ми. Наранява ме посредством чувствата ми към хората, които са ми скъпи.

— Какво ви разправя, Полина? Кажете. Сигурно има начин да се поправи нанесеното зло.

— Черни хората, които най-отдавна и най-много ценя. Не пощади и мисис Бретън, не пощади и Греъм.

— О, не, разбира се, а как точно свързва тия двамата с чувствата си и с любовта си? Защото не се съмнявам, че точно това прави?

— Тя у нахална, Люси, и дори смятам, че лъже. Познавате доктор Бретън. И двете го познаваме. Може да е безгрижен и горд, но кажете, бил ли у някога низък и раболепен? Тя непрестанно ми го описва коленичил в нозете й, хвали се, че я преследвал като сянка, тя го отблъсквала с най-добри думи, а пък той страстно я умолявал. Вярно ли е това, Люси? Има ли истина в това?

— Вярно е може би, че е имало време, когато я е смятал за хубава. Продължава ли да твърди, че той я ухажва?

— Каза, че можела да се омъжи за него когато поиска. Той чакал единствено нейното съгласие.

— Вследствие тези приказки вие станахте по-сдържана към Греъм, нещо, което и баща ви забеляза, така ли е?

— Това ме накара да се усъмня в качествата му. Когато слушам Дженевра, думите й не ми звучат като чиста истина. Предполагам, че преувеличава — а може би и измисля, — но бих искала да зная до каква степен?

— А не искате ли да подложим Дженевра на изпитание — да й дадем възможност да докаже властта, с която се хвали?

— Можем, и то още утре. Татко е поканил гости на вечеря, все хора на науката. Греъм, когото татко също смята за учен — казват, че владеел няколко клона на знанието, — е сред поканените. Ще се чувствувам неловко на трапезата в тази чисто мъжка компания. Трудно ще ми е да разговарям с парижките академици А и Z… Цялото ми светско умение ще бъде поставено на изпитание. Вие и мисис Бретън трябва да дойдете заради мене, а Дженевра ще се отзове, щом само й спомена за това.