Шарлот Бронте - Вийет

С различни хора тя се отнасяше по различен начин. С баща си бе все още дете или се детинееше, любеща, весела и закачлива. С мен бе сериозна и женствена, подтиквана към това от мислите и чувствата си. С мисис Бретън се държеше прилежно и доверчиво, но сдържано. С Греъм бе стеснителна — засега дори твърде срамежлива. Понякога се опитваше да бъде хладна, опитваше се дори да го отблъсне. Стъпките му я караха да се стряска, щом влезеше, тя замлъкваше, заприказваше ли я, отговорът й долиташе неуверено; когато той се сбогуваше, тя оставаше ядосана на себе си и разколебана. Дори баща й забеляза това й поведение.

— Моя малка Поли — рече той, — живееш много усамотено. Ако и като пораснеш, останеш такава стеснителна, как ще се движиш в обществото? Не си дружелюбна към доктор Бретън. Защо? Забрави ли, че като малка бе доста привързана към него?

— „Доста“, така е, татко — отекна Поли по привичния й суховат и все пак нежен и простичък начин.

— Защо не ти харесва вече? Какво ти е сторил?

— Нищо. Да-а, не че не го харесвам, но сме се отчуждили.

— Ами тогава сближете се, Поли, изтрийте ръждата и отчуждението. Общувайте, когато е тук, и не се страхувай от него.

— Сам той също не е кой колко приказлив. Страхува ли се от мене, как мислиш, татко?

— О, най-вероятно. Че кой мъж не би се страхувал от подобна малка мълчалива дама?

— Някой ден ще трябва да му кажеш да не обръща внимание на моята мълчаливост. Кажи му, че съм такава по нрав, а не защото не ми е приятел.

— Виж я ти, бъбрицата! Как ще си такава по нрав — това е само някакъв каприз!

— Тогава ще се опитам да се променя, татко.

На другия ден тя бе очарователна в старанието си да удържи своята дума. Забелязах я да прави усилия, подхващайки стеснително разговор с доктор Джон на различни теми. Оказаното внимание накара лицето на госта да сияе от удоволствие. Изслушваше я предпазливо и отговаряше с най-тихия си глас, сякаш въздухът бе изпълнен с някакво ефирно щастие, което той се боеше да не разпръсни дори с дъха си. И наистина в стеснението и желанието, с което тя пристъпваше към сприятеляването, се криеше голямо очарование.

Когато докторът си отиде, тя приближи до стола на баща си.

— Устоях ли на думата си, татко? Държах ли се по-добре?

— Моята Поли се държа като кралица. Ще бъда много горд, ако това продължи. Постепенно тя ще започне да приема гостите ми сдържано и с достойнство. Ние с мис Люси ще трябва да се понапрегнем и да опитаме да се държим също тъй приветливо и елегантно, иначе тя ще ни засенчи. Но все още, Поли, усещам известно объркване, неяснота при произнасяне на думите, някакво леко фъфлене — както фъфлеше някога като шестгодишна.

— Не, татко — прекъсна го тя с негодувание, — това не е вярно.

— Мис Люси! Признайте: когато ставаше дума за двореца на принц Боа д̀Етанг, тя не каза ли, че го била „виздала“ и че бил „разкосен“?

— Татко, подиграваш ми се и злословиш. Произнасям всяка буква от азбуката по-ясно и от тебе. Но я ми отговори: след като толкова държиш да се отнасям мило с доктор Бретън, ти самият харесваш ли го?

— Разбира се. Дори само заради старото приятелство. Освен туй той е чудесен син на майка си и тъй също добросърдечен човек и отличен лекар. Да, ергенчето си го бива.

— „Ергенчето“! Ах, ти, шотландецо! Татко, в Единбург ли, или в Абърдийн говорят така?

— И на двете места, милото ми, и на двете, та дори и в Глазгоу.

— Непоправим си, татко! И ти май имаш нужда от учение.

— Добре, Поли, склони мис Сноу да учи и двама ни — ти да станеш уравновесена и женствена, а аз — изискан и достолепен.

Светлината, в която господин Дьо Басомпие виждаше „мис Сноу“, ме караше вътрешна да се усмихвам. Какви противоречиви качества на характера ни приписват понякога различните хора, които ни преценяват! Мадам Бек ме смяташе за учена и педантка, мис Фаншоу — за отлична учителка, олицетворение на уравновесеност и дискретност, малко безинтересна може би, твърде изпълнителна, ограничена и добросъвестна, но идеал на съвършена гувернантка, докато друг един — учителят Пол Еманюел, никога не пропускаше случая да ми натякне, че съм прекалено пламенна и избухлива, склонна към авантюри, непокорна и безочлива. Всички те ме караха да се усмихвам насмешливо. Познаваше ме такава, каквато бях, единствено Полина-Мери.

Понеже не желаех да й стана постоянна и платена компаньонка, макар все повече да радвах на нашите сърдечни и другарски разговори, тя ме убеди да учим заедно, за да се виждаме по-редовно и често. Предложи да изучаваме немски език, който и тя като мен намираше труден за овладяване. Решихме да взимаме уроци от някоя учителка на улица „Креси“. Това споразумение ни събираше по няколко часа всяка седмица. Господин Дьо Басомпие изглеждаше много доволен от решението. Напълно одобряваше това, гдето „мадам Мъдрост“ ще прекарва известна степен от свободното си време с неговото хубаво и мило дете.