Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Разбрах, че ще дойдеш и чаках тебе — започна първа дебелата жена, като се обръщаше към Кривич. — Исках да те питам колко ще ми вземеш, за да пиша на вратата „Тук великият Кривич си пие виното“. Защото сега името ти не слиза от устата на хората, човече…

Кривич промъкна два стола и показа единия на спътника си.

— Внимавай какво приказваш, Точилке — отговори й с нейния шеговит тон. — С мен е кастрофилаксът, пък като ме хвалиш, може да ти излезе лошо име пред него. И пред властта изобщо.

— С Негослав ние се уважаваме — каза Спасуна, докато по неин знак два стакана с вино се появиха пред новите посетители. — Той не е от честите гости при мене, ала се знаем, че и двамата ценим реда и се обичаме. Права ли съм, кастрофилаксе?

Вместо Негослав се обади гръмотевичният глас на Тихо:

— Как само го рече това „обичаме се“, Спасуно. Човек ще помисли, че работата комай отива към сватба…

— И знаете ли кой ще е кумът? — продължи шегата Кривич. — Трошан от Варна. Току-що научих, че го пращали да замести Драголюб.

Не се забеляза вестта за предстоящото идване на Трошан да разтревожи някого на масата. Напротив, сега Влад продължи шегата:

— Чиста печалба за нас — каза. — Нали го окъпахме, та му се падаме нещо като кръстници. На Заговезни ще чакаме дарове от него.

— Хайде, наздраве за кръщелника ни Трошан — вдигна стакана си Беро и всички го последваха. Отпи и Негослав, после посочи със стакана си към един средна възраст мъж до масата с пестници като каменарски чукове.

— Ти си Мирѐн, нали? Всъщност за тебе дойдох, да се запознаем.

— И как го позна, дявол да го вземе? — възкликна Кривич.

— Много просто — това е единствената нова муцуна на масата. Всички други — Добрил, Тихо, Сръдан, Беро и Влад — вече ги зная.

— Позна, кастрофилаксе. Да, този е Мирѐн, отскоро е под пряпореца с черния лъв. Чуден мерач! С балистата си може да улучи лястовица, която лети в небето.

— Чудя ти се, Мирѐне — с обичайната си смръщеност рече Негослав. — С тази дарба, която Бог е вложил в точното ти око, можеш да стигнеш висок сан във войската, пък ти си избрал пътя на…

— … пирата — завърши вместо него Кривич. — Можеше да го кажеш, кастрофилаксе, ние не сме особено обидчиви.

Негослав изпразни стакана си и изсипа няколко монети на масата.

— Остави — опита се да го спре Сръдан Белязания. — След тези похвали редно е Мирѐн да почерпи днеска…

— Свали си ръката, човече! — студено го сряза кастрофилаксът. — Никой не може да каже, че Негослав, син на Ханко, някога е приел залък хляб или глътка вино от човек из вашия занаят.

И с тези думи стана и се запъти към вратата на пивницата.

— Не му обръщайте внимание — каза подире му Добрил, кръмчията на „Добродушко“. — Негослав е остър като черясло, ала е честен и справедлив човек. Спазваш ли реда, не чакай зло от него.

— Реда по созополски, нали? — осведоми се Беро и всички, включително Спасуна Точилката, прихнаха в смях.

— Очакваш ли някакви главоболия от Трошан, Кривич? — запита Влад. — Драголюб е разбран човек, ала онзи вироглав овен…

Кривич махна пренебрежително с ръка.

— За да го пращат тука, значи го понижават — каза. — А като са го понижавали, сигур добре са го насолили, където му се полага. Пък и вече ни яде попарата, та нека се надяваме да е по-здравосмислен. — Той отпи глътка от стакана си. — Аз мисля за друго, приятели. При Анхиало премерихме сили с Византия и нашата непризнателна България. Кой знае защо, но там не видяхме белия стяг с червения кръст на основния ни неприятел.

— И какво от това? — стрелна го с поглед кокалестият Влад.

— Време е, мисля, да пренесем войната на негова земя.

— Ти с ума си ли си, човече? — обади се дебелият глас на Спасуна. — Да не ти се привиждат сънища как с двата си кораба минаваш незабелязано три-четири морета и нападаш великата Генуа?

Другите я подкрепиха — кой си възклицание, кой само с недоумяващ поглед, кой с дума на неверие.

Кривич размаха коса налявои надясно.

— Октоподът, казват, имал осем пипала — отговори, — но всяко пипало е част от тялото му. Пипалата на Генуа са нейните колонии…

— Аха, разбирам — възкликна Сръдан Белязания и подкрепи думите си с плесник по коляното си. — Дявол да го вземе, дързък е замисълът ти, Кривич, но и ние не сме божи кравички.

— Ти, вижда се, вече си мислил над тази задача — рече разсъдително Беро, който очевидно не споделяше лесния ентусиазъм на новия комит на „Кротушка“. — Кое от пипалата на Генуа се мярка най-често пред очите ти?