Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

ТРОШАН(с изглед на човек, който се моли земята да се отвори пред краката му, за да се хвърли в бездната): — Мислех, че е за доброто на царството. И тъй като военачалник още не е назначен…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Известно ли ти е как се нарича напречникът на мачтата? А площадката на носа на кораба? А тежката греда под галерата, която й придава устойчивост? Не? Ами че то, оказва се, ти не знаеш дори азбуката на корабоплаването, пък си се заловил да водиш пет български галери в битка на смърт…

ТРОШАН: — Разчитах на мегатриарха, царство ти. Нали се знаеше отнапред, че той ще води обединената армада… (Кефалията по чувство разбра, че бе добър отговор и се постара да го доукрепи.) При това искам да ти напомня, царство ти, че Никифор Дермокаит загуби две от галерите си, а аз — само една. И то благодарение на чужда грешка.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Не бързай да споменаваш за грешката, за нея ще поговорим отделно. Все още чакам да ми обясниш с какво право ти, който не разбираш нищичко от море и корабоводене, не само си се обявил за началник на „Отмъстителят“, ами за военачалник на петте ми галери.

Дълго мълчание. И после:

ТРОШАН: — Иначе трябваше да оставя този пост на Смед…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР(прекъсва го): — Боже, най-сетне каза една разумна приказка. Разбира се, че трябваше да оставиш всичко на Смед, син на Драгия. Засега той е най-старши в корабните ни войски.

ТРОШАН: — Ще си позволя да ти обърна внимание, господарю, че загубихме „Отмъстителят“ именно поради грешка на същия този Смед.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Добре, все теглиш към грешката. Какво пък, нека да поговорим за нея. Грешката, поради която загубихме най-добрата си галера, е лично твоя, Трошане, син на Властимир. Защото ти, щом си се нагърбил да бъдеш военачалник, е трябвало да ръководиш маневрите на петте галери, докато на дело ти не си се оправил и със своята собствена. И още — Смед е нанизал на тарана си „Отмъстителят“, когато е идвал да те спасява от безнадеждното ти положение.

ТРОШАН: — А, безнадеждно! Това пък кой го каза?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Казвам го аз, макар да не се имам за никакъв корабник. Корабът ти е бил между галерата на пирата, от която се страхуват дори генуезците, и плитчината. Кой пълководец с капка разум в главата ще допусне това? Ако го преведем на сухоземен език, това е все едно да разположиш дружините си с врага пред тебе и бездънна пропаст зад гърба ти. Такъв пълководец аз бих осъдил на смърт още там, на бойното поле.

Кефалията пое в гърдите си толкова въздух, колкото би отишъл за надуването на половин дузина гайди. А времето, в което го изпусна с шум през носа си, би стигнало за едно средно продължително хоро.

ТРОШАН(без капка кръв по лицето): — И все пак ще ти припомня, царство ти, че такъв опитен корабоводец като Никифор Дермокаит загуби…

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Две галери, вече го чух. Тези две галери обаче не са и двадесетата част от морската сила на Византия само в Понта, докато за нас „Отмъстителят“ е една от всичко дванадесетте ни галери. И още. Никифор все пак е спасил галерите си и в корабостроителниците на Цариград ще съумеят да ги възстановят, докато вълнението вече, чувам, е превърнало в трески за огрев кораба, загубен от тебе.

Ново продължително мълчание. Трошан избърса студената пот, избила по челото му. След това произнесе едва доловимо:

ТРОШАН: — Каква участ си определил за мене, царство ти?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Не бързай, все още въпросите ги задавам аз. Ти мразеше Кремен, син на Видул, нали?

ТРОШАН(опасявайки се от нов словесен капан): — Омраза е може би малко силно казано. По-скоро въздържане да се присъединя към славословенето на другите.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Ударът с бич надали е белег на въздържание. Но както и да е. Като си се произвел военачалник на водните войски, ти всъщност си поел върху себе си основната цел на похода — да бъде унищожен или заловен пиратът, известен под прозвището Кривич. Защо не изпълни задачата, която сам си си поставил?

Мълчание, което обещаваше да продължи до края на вековете.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Вече се очертаха всичките ти престъпления, Трошане, син на Властимир.

ТРОШАН(уплашен от думата и нейните вероятни последици): — Е, чак пък престъпления, господарю. Грешка — да, неумелост — да, но престъпление?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Грешката и неумелостта на пълководеца е равна на престъпление. Защото той не губи стока или къща, а синове на България или… или галерите й.