Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Ала това бездействие се оказа мнимо и разчетено по време до последната секунда. Корабниците на „Победоносецът“ вече очакваха да чуят характерния трясък, който съпровожда забиването на тарана в борда на противниковата галера, когато от пиратския кораб прозвуча остър звук на меден рог. Петдесет весла не загребаха, а като че катапултираха галерата напред. Още две бързи и мощни замахвания на веслата и „Кротушка“ се оказа извън пътя на застрашително връхлитащия Смед. Кръмата на единия кораб и носът на другия се разминаха толкова наблизо, че, както после се шегуваха пиратите, ако бяха със стакани в ръка, можеха да се чукнат с корабниците на „Победоносецът“. Но докато за тази майсторска маневра хората на Кривич бяха подготвени, тя напълно изненада Смед и неговите корабници. Слисването им беше така пълно, че никой не спря галоерите. Бранната галера продължи все така устремно напред, за секунди измина половината поприще пред себе си и с все сила се вряза в борда на „Отмъстителят“. За нещастие злополучията не свършиха до тук. Галерата на Смед просто понесе върху тарана си кораба на Трошан, влачи го така още половин или едно поприще, докато „Отмъстителят“ плътно заседна на една плитчина, съществуването на която никой не подозираше. 162

Смед най-сетне се овладя и започна да предприема необходимото за спасяване на „Отмъстителят“ и на хората от него. Не можа да направи кой знае колко — един камък, изстрелян от опитния мерач на балиста на линьото, падна толкова близо до галерата му, че строши няколко от веслата. Смед си даде сметка, че следващият изстрел на балистата ще бъде вероятно по-точен и ще изпрати „Победоносецът“ на дъното. И като остави Трошан на собствената му съдба, той даде заповед за изтегляне назад, отдели се от „Отмъстителят“ и с поворот надясно побягна подир другите три галери, които бяха взели вече достатъчна преднина. Пиратското линьо го преследва известно време, но то отстъпваше по бързина на галерата, та разстоянието помежду им бързо се увеличи.

Докато беше нанизан на тарана, „Отмъстителят“ се крепеше сравнително прилично върху плитчината. Но когато Смед се оттегли, галерата чувствително се наклони и в пробойната й с весело бълбукане се втурна морето. Трошан нямаше качествата на Никифор Дермокаит, та не знаеше какво следва да предприеме и само безпомощно кършеше ръце. И тъй като галерата всеки момент можеше да се претъркули по пясъчния насип с кила нагоре, мнозина от корабниците и галоерите, недочаквайки каквато и да е заповед, наскачаха в студените води на морето, търсейки спасение с плуване. За щастие (то какво ли щастие бе това, ама както и да е!) точно тогава приближи „Кротушка“ и с придвижване около плитчината започна да обира корабокрушенците, после застана на подходящо разстояние от потъващата галера, прехвърли сходня 163от борд до борд и по нея с нетърпеливо блъскане заизтича потокът на корабниците и галоерите от „Отмъстителят“. На палубата на пиратския кораб ги разоръжаваха и вече в по-строен ред ги натикваха в трюма. Спасителните действия завършиха точно навреме — едва прибраха и последните люде и „Отмъстителят“, натежал от нахлулата вода, се катурна настрана. Не се обърна чак с кила нагоре, но остана да лежи на пробития си борд върху плитчината.

Когато духовете се поуспокоиха, Кривич с ръце на кръста застана пред пленниците. Стоеше на по-високо, та всички го виждаха.

— Мнозина от вас ме познават — започна той, — сигурно са служили под заповедите ми, та трябва да знаят, че няма да причиня зло никому. Да ви отведа в Месемврия, не смея — може четирите галери да са потърсили убежище там и да попадна в капана им. Но затова пък ще ви стоваря още по-близо до Варна — във Виза. Като проводите вест, от Варна лесно и бързо ще дойдат да ви приберат.

— Вземи ни със себе си, Кремен, син на Видул — проеча един глас от по-тъмната част на трюма. — Ние, старите ти корабници, никога не сме вярвали в мнимата ти вина и желаем отново да служим при тебе.

— Вземи ни, вземи ни, вземи ни! — чуха се и още много гласове. — Щом ти си на кръмата, за нас няма значение, че над главите ни няма да бъде червеният пряпорец с трите златни лъва, а жълтият с черния.

— Не — поклати глава Кривич и русите му коси се втурнаха по вятъра. — Не настоявайте, защото няма да приема никого.

— Поне ще ни кажеш ли причината? — попита първият глас.

— Ще ви кажа дори не една, а три. Първо, имам достатъчно люде, не са ми нужни повече. Второ, не искам под моя пряпорец хора, които така лесно се отказват от клетвата си. Защото вие до един сте давали клетва за вярност на цар Светослав, нали? Е, който стане клетвонарушител веднъж, много лесно и ще повтори… И трето, вие се показахте като некадърни корабници. Срам ме е, че повечето от вас аз лично съм обучавал в азбуката на корабоплаването.