Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Така и стана. Смед, син на Драгия, подготви корабите, отплаваха в уреченото време (водеше, разбира се, „Отмъстителят“ с Трошан на кръмовата площадка) и също така в определения ден се срещнаха с ромеите. Византия всъщност бе изпратила по-голяма сила от обещаната — личното знаме на мегатриарха се вееше не над галера, а галеацца 155с повече от петдесет весла и вероятно над хиляда корабни войскари в рубките 156под седалките на галоерите.

Преди да се отправят на път, Никифор Дермокаит свика на галеацата съвещание на всички капитани. За изненада на българите се оказаха един човек повече от броя на галерите. За двойно по-голяма изненада Трошан и Смед познаха единадесетия: беше Джанлука Спарвиеро.

— Не мога да приема никакви съвместни действия в присъствието на този човек — гневно заяви веднага Смед. — Моят господар се е съгласил на съюзничеството само при едно условие — че Генуа и генуезците ще останат настрана от него. Или Спарвиеро, или аз!

Започна един дълъг пазарлък, в който на Никифор се наложи да покаже качествата си не на мегатриарх, а на ловък ромейски вития. В края на краищата се стигна до спогодба, и то след като Никифор Дермокаит гласно обяви, че Джанлука Спарвиеро ще присъствува не като съветник, а само като негов, на мегатриарха, личен гост (и затова по настояване на Смед генуезецът бе принуден да напусне съвещанието), а Трошан в ролята си на най-старши от българите заяви, че приема нарушението на предварителния сговор при това последно условие.

Едва сега капитаните започнаха същинската си работа. Уговориха още веднъж знаците помежду си и тактиката при всички възможни обстановки по време на боя. А сетне Никифор нареди да поемат на запад — оказа се, че междувременно негови кораби бяха обходили обичайните засади на пирата, не бяха го забелязали и следователно трябваше да го търсят по̀ към брега. Претърсването щеше да започне приблизително от Мона Петра 157при Козяк 158и да продължи на юг, докъдето най-сетне спипат „Кротушка“ и „Добродушко“; галерите трябваше да се движат ветрилообразно на зрителна връзка помежду им, като българските трябваше да заемат дясното крило, по-близкото до брега (Никифор: „За да не дадем повод за някакви неправилни тълкувания на вашия бележит владетел.“). Галеаццата на мегатриарха щеше да се движи в средата на ветрилото и при откриване на Кривич да поеме ръководството на цялото сражение.

Както предвиди Никифор Дермокаит, така и стана — десетте кораба се втурнаха като глутница вълци през морето и още на втория ден на мачтата на „Победоносецът“ се появи уговорения стяг: наблюдателите на Смед бяха забелязали двата пиратски кораба. Сигналът бързо обходи галерите, ветрилото се стесни, като преряза всички възможни пътища за отстъпление на Кривич. Сега вече пиратската „армада“ се видя от всички — галерата и линьото лежаха на дрейф 159на около осем поприща срещу Анхиало. Не бе възможно от наблюдателниците на двата кораба да не бяха съзрели приближаващата опасност, но дълго време „Кротушка“ и „Добродушко“ изглеждаха като мъртви — нито се спущаха платната 160, нито веслата се раздвижваха, нито на палубите се забелязваше обичайното оживление като пред битка. Но после всичко се измени с такава бързина, че Спарвиеро, който стоеше до мегатриарха на кръмовата площадка, се принуди да произнесе с ядно възхищение:

— Бива си ги, проклетите! Не зная дори генуезки корабници, които биха се справили с по-голяма сръчност…

Причината за оценката му бе, че двата кораба само в минута време не само се пробудиха от мнимия си сън, но и с бързи действия се приготвиха да посрещнат нападателите си. Имаха също, изглежда, уговорка за тактиката си, понеже с ловка маневра образуваха нещо като голяма буква Т: „Кротушка“ перпендикулярно на брега с носа към открито море, а на едно поприще пред нея „Добродушко“ застана като горното на Т-то. Бяха вече толкова близо, че от корабите на преследвачите видяха златножълтите им знамена с черните лъвове.

— Луди ли са тези хора!? — изсумтя в брадата си Никифор Дермокаит. — Не си ли дават сметка, че ще ги смачкаме, преди да имат време да кажат „Веруюто“?

— Ако нямаш нищо против, ще си взема едно от знамената им за спомен — изсмя се Джанлука Спарвиеро. — Имам право на него…

Още си деляха бъдещите трофеи, когато линьото пред тях се раздвижи. Направи поворот наляво и се отправи срещу византийците.

— Аха! — снизходително каза Никифор. — Тактика, която вероятно са познавали още финикийците. Иска да се вреже между мен и съседа ми и като започне престрелката, всъщност през него да се стреляме едни-други. Но ще има да почакат, милите…