Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Той заповяда да издигнат на мачтата онзи пряпорец, който нареждаше на съседа му да не стреля. Пък и нямаше нужда — галеаццата носеше двеста опитни водни ратници, които положително щяха да пометат хората на линьото.

— Само не разбирам едно — учудено се обади Спарвиеро. — По червените знамена с жълтите кръстове те би трябвало да се досетят, че вие сте военни кораби на Византия. Защо, по дяволите, нападат вас, а не българските, които положително ви отстъпват и по мощ, и по опитност? Дали това не е…?

Никога не се разбра какво още щеше да предположи генуезецът. Защото българският кораб им бе подготвил нещо, което никак не наподобяваше описаната финикийска тактика. От палубата му със свистене излетя тежък камък и след секунди проби левия борд на галеаццата точно на линията, до която тя газеше във водата.

— Пробойна на левия борд! — чу се отдолу тревожният глас на комита. — Водата нахлува неудържимо, капитане!…

— Няма ли възможност да се запуши с нещо?

— Изключено, капитане. Пробойната е почти човешки ръст голяма.

— Бих дал половината от остатъка на живота си, за да имам под своите заповеди пиратския мерач на балиста 161. — После, свестил се от първата покруса, Никифор Дермокаит предприе бързи мерки за спасение. Заповяда галоерите от левия борд да бъдат отключени от веригите и до един да се преместят на десния. Натикаха нататък и многото стотици облечени в желязо бойци, та галеаццата силно се наклони надясно, пробойната се оказа над водолинията и нахлуването на водата почти спря.

Докато се занимаваха с всичко това и вдигаха другия пряпорец със значение „Имам нужда от помощ“, от линьото излетя втори камък и отвори същата дупка в галерата, която плаваше откъм левия борд на военачалническата галеацца. На нея последва същата суетня, а сигналът „Имам нужда от помощ“ се издигна и на нейната мачта.

Неизвестно защо линьото не прояви охота да доразвие успеха си. Стига да искаше, той щеше да стигне и до двата кораба преди другите галери, които вече бързаха на помощ. И къде с удар на тарана, къде с просто блъсване да ги прекатури един след друг в морето и да види киловете им. Вместо това „Добродушко“ (дали не искаше да докаже името си?) направи широк завой и се върна към предишното си място. Това даде възможност на трите здрави галери с червен пряпорец и жълт кръст на мачтите да приближат до тежко пострадалите, да се вържат с котви четирирожки и канджи за тях и бавно да ги изтеглят настрана от боя. А той, боят, вече придоби съвсем различен изглед — сега срещу двата пиратски кораба имаше не армада от десет мощни съда с военачалник Никифоря Дермокаит, а само пет български галери с качества, които Бог знае на какво ниво бяха…

Междувременно се бе раздвижила и „Кротушка“. Кривич очевидно веднага бе познал кораба, на който бе прекарал годините от живота си, и вероятно по тази причина му отдаде „предпочитанието“ си. Той отведе своята галера успоредно на „Отмъстителят“, докато двата кораба застанаха борд срещу борд само на половин поприще един до друг. И тогава от двете палуби започна бясна стрелба на лъчниците. Стрелба и само толкова — никоя от двете галери не предприемаше някаква маневра за абордаж или друга развръзка на боя.

Останалите български галери понечиха да се притекат на помощ на „Отмъстителят“, но нищо не излезе от намерението им. Преди всичко по причина, че Трошан, който си бе присвоил правото на военачалник, не правеше каквото и да било, за да командува подчинените му кораби. А от друга страна, още няколко камъка, изстреляни макар и не така успешно от „Добродушко“, вдигнаха гейзери толкова близо до галерите, че началниците им предпочетоха да не си търсят белята и благоразумно се оттеглиха на север от битката.

Всъщност се оттеглиха само три от четирите галери. Смед с „Победоносецът“, нали бе ученик на Кремен, съвсем не показваше намерение да изостави Трошан сам срещу далеч по-опитните пирати. С добре извършена маневра той премина откъм изток и като използуваше, че „Кротушка“, вярна на името си, дори не помръдваше, с цялата сила на ветрилата и гребците се устреми да я таранира точно по средата на дължината й. Какво ставаше на кораба с черния лъв на мачтата? Толкова ли бяха увлечени пиратите в безсмисленото надстрелване с „Отмъстителят“, че изобщо не поглеждаха какво става зад гърба им? Ето, галерата на Смед, син на Драгия, вече приближаваше с пълна скорост, а от „Кротушка“ сякаш не я забелязваха.