Цончо Родев - Пиратът (С черен лъв на мачтата)

ТРОШАН: — Но тогава в какво ще се състои властта ми?

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — В това, че над седалището на дукса и на пристанището както досега ще се вее червеният пряпорец с трите златни лъва на България. Друго не искам от тебе. (Кратко замълчаване.) Не бързай, да се радваш, че си се отървал с едно нищо и никакво понижение, Трошане. Ако се вярва на Драголюб, обстановката в Созопол е такава, че понякога ще съжаляваш, загдето не си избрал по̀лета през Лобната скала. Някакви въпроси?

ТРОШАН(все пак с искрица на радост поради спасението си): — Не, господарю. Всичко ми е ясно.

СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР: — Дано… Е, остава да си кажем сбогом. И както обеща, след един час кочията ти да изтрополи през моста на Сечената скала. Приеми го като първа проверка, че си се поправил, Трошане, син на Властимир…

Царят се изправи — разговорът беше завършил.

Носът на ладията заора в пясъка и едва тогава Кривич скочи на брега; скочи като човек, когото самата мисъл, че може да се намокри с морска вода, ужасяваше. Каза нещо на гребците и понечи да тръгне към крепостната врата. В този момент обаче един човек, който досега бе облягал гръб на стъблото на крушата-дивачка отсреща, развърза възела на ръцете си, сключен на гърдите, и с небързащи крачки се насочи към него. Кривич го позна — беше кастрофилаксът Негослав, син на Ханко — и също се отправи насреща му.

— Какво, кастрофилаксе — усмихнато заговори пръв Кривич, — изглеждаш така, сякаш ме чакаш да ме задържиш…

Каза го весело, почти приятелски, но не направи грешката да подаде ръка — за Негослав се знаеше, че разменя дружелюбни думи с пиратите, но вътре в себе си се гнуси от кървавия им занаят.

Негослав отговори по същия начин, но не измени обичайния строг израз на лицето си, та човек можеше да се запита докъде стига дружелюбието му и откъде започва презрението му на прочут с праволинейността си архон на България към този пират, за когото Драголюб бе рекъл, че любимото му занимание е да насинява окото на царството.

— Когато един ден го направя, вечерта ще се напия от радост. За жалост този ден не е настъпил, макар че…

— Макар че?

— Макар че невям вече се задава на хоризонта. Вярно ли е, че си погубил една българска галера, и то най-добрата?

— Излъгали са те, кастрофилаксе. Щом е българска, не съм погубвал дори лодка-еднодръвка. Галерата стана жертва на некадърността на вашите нескопосни корабни началници.

— Но ти с внезапна маневра ги подведе, нали?

— Ако сега, както вървим един до друг, не ти посоча камъка, който стърчи по-високо от другата настилка на пътя, ти се препънеш в него и си разбиеш носа, аз ли ще бъда виновен за несръчността ти? — Негослав не отговори. — За това ли ме посрещна на брега, кастрофилаксе?

— За да бъда честен, ще ти призная, че изобщо не ми се е мярвало през ума да те посрещам. Минавах насам, познах те в ладията по проклетата униформа и кривото рамо и почаках да те видя. Впрочем не — имам и една вест за тебе, която положително, хм, много ще те зарадва. За дукс на Созопол пристига Трошан, син на Властимир. Доколкото знам, вас ви свързва безумна любов, а?

Кривич съумя да не издаде чувствата, които тази вест предизвикаха в него.

— Да, съвсем безумна — каза. — Поне в последната ни среща пред Анхиало Трошан доказа, че е съвсем без ум… Не мога да си представя, че като дукс ще покаже повече способности, отколкото като началник на галера. Та затова не знам от тебе и мене кой повече има основание да се радва.

Кастрофилаксът махна пренебрежително с ръка — очевидно не му се говореше за Трошан и за бъдещата му съвместна служба с него. А като минаха през крепостната врата, се върна към предишния разговор:

— Цялото крайбрежие те славослови за победата ти при Анхиало, Кривич. Не за потапянето на „Отмъстителят“, нито за окъпването на Трошан, не. Епиникиите 165са за разгромяването на Никифор Дермокаит.

— Излиза, че ми приписват чужда заслуга. — Кривич спря изведнъж. — Искаш ли да се запознаеш с истинския победител над Никифор, кастрофилаксе? Онзи, който с два камъка на балистата си го развенча като пръв морски стратег на Византия? Ела, не е далече. Неколцина мои помощници са се събрали „При Точилката“ и ме чакат. Мирѐн, когото искам да ти покажа, ще е там.

Негослав се поколеба, пък сви рамене и мълчаливо се съгласи. Те свърнаха надясно и след минути вече влизаха в пивницата „При Точилката“. Кривич не се бе излъгал — пет-шест от неговите хора бяха насядали около една маса. И нещо незапомнено в историята на заведението — Спасуна Точилката бе заела място между тях, макар че не им правеше дружина в пресушаването на стаканите.