П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Не са били упоменати имена. Хорас казал: „О, здрасти!“, а младежът — „Здрасти!“ Хорас казал: „На гости ли ми идваш?“, а онзи отвърнал: „Да“, и Хорас казал: „Влез“, и двамата отишли в библиотеката. Уебстър твърди, че останали затворени там около десет минути, след което Хорас повикал Уебстър и наредил да му опакова нещата и да ги отнесе в колата. И Уебстър му опаковал нещата и ги занесъл в колата, върнал се при Хорас и казал: „Опаковах ви нещата и ги занесох в колата, сър“, а Хорас казал: „чудесно“, и изхвърчал, последван от приятния младеж. Уебстър го описа като блед и тревожен, сякаш отивал на заколение.

Лорд Икнъм си заблъска главата. Разказът, възхитително ясен като конструкция и изложение, не оставяше съмнение по отношение на вероятността за дълго отсъствие от страна на младия владетел на Блоксъм Маншънс 52.

— Хм! — рече той. — Малко неприятно е, че всичко това става точно сега, момчето ми, защото нямам възможност да претегля нещата и да реша как е най-добре да се постъпи. Точно в момента мозъкът ми е занемял. Погълнат съм от разговор с Поли за методи и средства. Клетото дете има неприятности.

Всичко свястно и рицарско у Понго Туисълтън изплува на повърхността. Очакваше още дълго да се гърчи под бремето на тайнственото изчезване на Хорас, но сега забрави за себе си.

— Неприятности?

Беше дълбоко загрижен. По правило, когато се влюбваше от пръв поглед, първият му импулс беше желанието да посегне към обекта на обожанието си и да го обсипе с целувки от глава до пети, но любовта, която това момиче вдъхваше у него, беше възвишена и кавалерска. Беше подействала на по-добрата му страна, а не на пещерния човек, дремещ у всички Туисълтънови. Искаше да я закриля от лошия свят. Искаше да й прави рицарски услуги. Беше момиче, което щеше нежно да целува по челото, а след това да тръгне към залеза. По тази причина мисълта, че има неприятности, го прониза като нож.

— Неприятности? Виж ти! Защо, какво се е случило?

— Все старата история. Като повечето от нас и тя отчаяно се нуждае от пари в брой и не знае откъде да ги набави. Пред нейния млад човек е изправена блестящата възможност да купи перспективно лучено супство, което ще им даде възможност да се оженят, но той напразно търси откъде да си набави начален капитал. Поради злощастната случка на бала не е успял да си осигури симпатиите на Хорас. Херцог Дънстабъл, към когото също се обърнал, се оказал не по-малко несговорчив. Когато ти дойде, тъкмо бях започнал да обяснявам на Поли, че единственото решение е да се запознае с Дънстабъл и да го очарова и тъкмо мислехме как да го постигне. Седни и ни помогни. Твоят свеж млад интелект може да се окаже точно това, от което се нуждаем. Поли, ето го и Понго — заяви графът, като се върнаха при момичето. — Току-виж, родил идея. Преди три години за малко да му се случи. Във всеки случай копнее да прегърне каузата ти. Нали, Понго?

— О, ами да.

— Е, добре. Та както казвах, Поли, решението е да се запознаеш с херцога, но не като годеница на Рики…

— Защо не? — започна да изявява свежия си млад интелект Понго.

— Защото няма да ме сметне за достатъчно добра — обясни Поли.

— Мила моя — увери я лорд Икнъм и я поглади по главата, — щом си достатъчно добра за мен, си достатъчно добра и за всеки проклет, оцъклен херцог. Лошото е, че именно той трябва да бъде умилостивен и неудачното начало би било фатално. Ще се запознаеш с него като напълно чужд човек. Ще се вмъкнеш неусетно под кожата му и ще го омотаеш, преди да разбере коя си. Искаме да го накараме да си казва: „Боже мой, какво очарователно момиче! Точно за такова бих искал да се ожени племенникът ми Рики!“ И тогава на сцената излиза антропоидната горила, на която си дарила сърцето си, и казва, че и тя мисли така. Всичко това е прекрасно. Но как, по дяволите, да се вмъкнеш неусетно под кожата му? Как да установиш контакт?

Понго, чумерейки се, се зае с проблема. Усещаше остра агония при мисълта, че каймакът на мозъчната му дейност ще отиде за изобретяване на начин да омъжи това момиче за друг, но наред с агонията просветна и мек блясък, когато почувства, че му се предоставя възможност да й бъде полезен. Същински Сирано дьо Бержерак, помисли си той възхитен.

— Трудна работа — рече. — Най-напред, херцогът е някъде на гости в провинцията. Спомням си думите на Хорас, че изпотрошил дневната му с ръжена, защото Хорас отказал да го изпрати на гарата. Разбира се, може и да се е прибрал у дома. Доколкото знам, леговището му е в Уилтшир.