П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Какъв грубиян.

— Нищо подобно. Той е свенлив. След това стана по-добър.

— А когато стана по-добър, добър ли беше?

— Да.

— Бих искал да го чуя как прави предложение за женитба. Тази разновидност винаги измисля нещо оригинално.

— Той също. Грабна ме през кръста, едва не го счупи, и ми нареди да се омъжа за него. Аз се съгласих.

— Е, разбира се, ти си знаеш най-добре. Какво смята баща ти?

— Не одобрява. Каза, че Рики не ме заслужава.

— Какъв съдник!

— Набил си е в главата, че ако ми дудне непрекъснато на главата и ме поощрява, може да склоня да се омъжа за Хорас. И тази сутрин ме поощри. И всичко това само защото Рики няма пари. Но на мен не ми пука. Толкова е сладък.

— Би ли го нарекла сладък?

— Да, бих. През по-голямата част от времето е същинско ангелче. Но не може да не ревнува.

— Е, добре. Предполагам, че ще трябва да дам съгласието си. Благославям ви, деца мои. А ето и един съвет, който ще се окаже полезен по време на брачния ти живот. Не го гледай в очите, а в коленете. Те ще ти подскажат кога се готви за нападение. А нападне ли, бягай където ти очи видят.

— Но кога ще имам брачен живот? Той не печели нищо от поезията си.

— Но може да има дарба да продава лучена супа.

— Откъде пари да купи бара? А приятелят му няма вечно да го чака.

— Схващам мисълта ти и бих искал да ти помогна, мила. Но в момента не мога да отделя нищо. Никакви пари ли няма?

— Има малко наследство от майка си, но не може да закача основния капитал. Опита се да вземе заем от чичо си. Познаваш ли херцог Дънстабъл?

— Само от думите на Хорас.

— Отвратителен старец. Когато Рики му казал, че иска петстотин лири, за да купи бар за лучена супа, направо превъртял.

— Казал ли му е, че иска да се жени?

— Не. Преценил, че ще е по-разумно да си затрае.

— Не съм съгласен. Би трябвало да осветли Дънстабъл и да му покаже снимката ти.

— Не посмял да рискува.

— Пропуск. Идеалното, разбира се, би било да се срещнеш с Дънстабъл, без да знае коя си, и да засвириш на него като на струнен инструмент. Защото би могла, знаеш. Нямаш представа какво хубаво, чаровно момиче си, Поли. Ще се учудиш. Когато влезе преди малко, останах без дъх. Бих ти дал всичко, което поискаш, дори половината си кралство. И не виждам причина защо Дънстабъл да не реагира по същия начин. На херцозите не са им чужди възвишените чувства. Ако можехме някак си да направим така, че да се вмъкнеш неусетно в живота му…

Графът вдигна глава. На вратата се звънеше.

— Посетители? Точно когато трябваше да сме сами, за да се съсредоточим. Ще им кажа да вървят по дяволите.

И той отиде да отвори. На изтривалката стоеше племенникът му Понго.

Поведението на Понго се отличаваше с изключителна обърканост. Очите му бяха изхвръкнали и той започна да излива тревогата си още с отварянето на вратата. Изобщо нямаше вид на млад човек, току-що приключил задоволителна финансова сделка.

— Слушай, чичо Фред, няма го! Хорас, искам да кажа. В апартамента му, искам да кажа. Изчезнал е, искам да кажа.

— Изчезнал?

— Уебстър ми обясни, че току-що отпътувал с някакъв господин с кола.

Лорд Икнъм, докато смилаше естественото смущение на племенника си, реши да поразведри нещата.

— Без съмнение малко следобедно разтъпкване из парка с някое другарче. Ще се върне.

— Няма, по дяволите! — кресна Понго и изпълни трескава тарантела. — Тъкмо там е въпросът. Взел е със себе си много багаж. Може да отсъства седмици наред. А Джордж Бъд обещава да пусне Ърб по петите ми, ако не платя до сряда!

Лорд Икнъм осъзна, че положението е доста по-сериозно, отколкото бе допускал.

— Уебстър каза ли къде е отишъл?

— Не. Не знаеше.

— Разправи ми всичко с твои думи, момчето ми, без да пропускаш и най-дребната подробност.

Понго заизрежда фактите.

— Ами, първо, Хорас, след като обядвал консерва, изпратил Уебстър да поогледа наоколо, дали Рики не се спотайва някъде, със заръката, ако го няма, да отиде до гаража и да извади колата му, тъй като искал да се поразходи, за да излекува лекото си главоболие. Било точно над веждите — допълни Понго, решен да не пропуска подробностите.

— Ясно. После?

— Уебстър се върнал и докладвал, че колата е отпред, а Рики — не и Хорас казал „Благодаря“. Хорас отишъл до входната врата, отворил я и там на изтривалката, с вдигната към звънеца ръка, стоял онзи човек.

— Какъв тип бил човекът?

— Уебстър го описа като приятен младеж.

— В наше време Парк Лейн гъмжи от приятни младежи. Тази сутрин си побъбрих с един от тях. В града май се провежда някакъв конгрес. Как се е казвал?