Лоръл Хамилтън - Огнено жертвоприношение

— Явно не знаеш, иначе щеше да бъдеш по-предпазлив.

— Жив съм, тя също. По вампира няма дори драскотина. Всичко е наред.

Излязох на „Олив“ и запълзях по шосе 270. Трябваше да поемем на север към „Сейнт Чарлс“, където живееше Лари. Оставаха ни още двайсетина минути път. Апартаментът на Лари беше с изглед към едно езеро, където напролет гнездяха гъски, а зиме се събираха на ята. Да се настани там му помогна Ричард Зееман, преподавател по естествени науки на горните класове, върколак алфа и мое гадже навремето. Ричард беше очарован, че гъските гнездят точно под балкона. И на мен ми харесваше.

— Лари, откажи се от тази своя педантичност, иначе ще те пречукат.

— Ще продължавам да правя това, което смятам за правилно, Анита. Каквото и да кажеш, няма да променя решението си.

— По дяволите, Лари, не искам да ми се наложи да те погребвам.

— А ти какво би направила? Щеше да я застреляш ли?

— Не бих й обърнала гръб, Лари. Може би първо щях да я обезоръжа или да се бия с нея до идването на втория санитар. Нямаше да ми се налага да я застрелям.

— Ситуацията стана неуправляема — каза той.

— Объркал си реда на действията. Преди всичко е трябвало да обезвредиш заплахата, а после да правиш оглед на жертвата. Жив би могъл да помогнеш на вампира, а мъртъв — щеше да си му само компания за оня свят.

— Е, затова пък вече ще имам белег, какъвто ти нямаш.

Поклатих глава.

— Ще ти се наложи още да се постараеш, за да се сдобиеш с белег, какъвто аз нямам.

— Ти позволявала ли си на някого да забие в гърба ти твой собствен кол?

— На двама, мъж и жена. Бяха с множество ухапвания. Тогава ги наричах човешки слуги, но после разбрах какво всъщност означава този термин. Тъкмо бях пронизала мъжа и го приковавах към стената, когато изотзад ме нападна жената.

— Значи твоето не е било грешка, така ли?

— Можех да ги застрелям още щом ги видях — свих рамене аз, — но по онова време не убивах хора току-така. Научих си урока. Това, че някой няма вампирски зъби, не означава, че не може да те убие.

— Била си крайно педантична по отношение на убиването на човешки слуги? — попита Лари.

Завих по 270-а.

— Никой не е съвършен. А защо на тази жена толкова й се е искало да убие вампира?

— Отговорът ще ти хареса — ухили се той. — Тя е член на групата „Хората преди всичко“. Вампирът бил лекар в същата болница. Криел се в килера за бельо. Там спял през деня, ако нещо му попречело и не успеел да се прибере вкъщи. Тя просто го беше качила на количката и го доведе в моргата.

— Защо просто не го е извела на слънце? Последните слънчеви лъчи действат не по-зле от обедните.

— Килерът за бельо се намира в сутерена, там няма прозорци. Така той се застраховал, ако през деня някой случайно отвори вратата. Тя се опасявала някой да не я забележи, ако тръгне да го изкарва навън.

— Наистина ли е мислила, че ти ще го промушиш?

— Вероятно. Не знам, Анита. Беше напълно полудяла. Плюеше по вампира и по нас. Крещеше, че всички ще горим в ада. И че трябвало да очистим света от чудовищата. Иначе те щели да ни заробят — Лари потрепери, после се намръщи. — Мислех, че всички от „Хора против вампирите“ са психари, но тази фракция, „Хората преди всичко“, е наистина стряскаща.

— „Хора против вампирите“ се опитват да действат в рамките на закона — казах аз. — „Хората преди всичко“ дори не се опитват да се крият. Те си приписват убийството на кмета вампир в Мичиган.

— Приписват си? Не им ли вярваш?

— Мисля, че извършителят е някой негов роднина.

— Защо?

— Ченгетата ми изпратиха няколко снимки и описание на мерките за безопасност, които той е вземал. „Хората преди всичко“ е радикална група, но засега като че ли не са много добре организирани. За да се добере до този вампир денем, човек трябва да има точен план и да извади голям късмет. Той беше като много от древните вампири — твърде загрижен за безопасността си през деня. Според мен истинският извършител е останал супер доволен, че тези радикали поеха цялата отговорност за убийството.

— Каза ли на полицията какво мислиш?

— Разбира се. Нали ме попитаха.

— Учудвам се, че не са те повикали долу да се убедиш лично.

— Не мога да ходя лично на оглед на всяко свръхестествено престъпление — вдигнах рамене аз. — Освен това съм цивилно лице. Ченгетата не обичат да привличат цивилни в разследванията, но много по-важното е, че медиите щяха да вдигнат шум: „Екзекуторка на вампири разкрива убийство на вампир.“