Лоръл Хамилтън: Огнено жертвоприношение

Лари се усмихна, после лицето му се разкриви в гримаса.

— Трябваше да промуша с кол два трупа. Жертви на вампир, които не искаха да възкръснат като вампири.

— Да, спомням си, бяха оставили завещание. Напоследък почти цялата тази работа я вършиш ти.

Той се опита да кимне и застина рязко.

— Боли ме дори когато си наведа главата.

— Утре ще те боли повече.

— Аха, благодаря, шефе. Супер, че ми го каза.

Свих рамене.

— Ако те излъжа, няма да те боли по-малко.

— Някой казвал ли ти е, че имаш ужасен подход към болните?

— Много хора.

— Хм — едва чуто произнесе той. — Вярвам ти. Тъкмо бях приключил с телата и си събирах багажа, когато една жена вкара още едно. Бил вампир, но без съдебна заповед за ликвидиране.

Аз се намръщих.

— Но ти не би работил с тяло без документи, нали?

— Не, разбира се — смръщи чело в отговор той. — Няма ли заповед, казах, значи няма и убит вампир. Пробождането на вампир без заповед си е убийство. Не искам да ме пратят на съд само защото някой е сгафил с документите. Обясних им го съвсем ясно.

— На кои? — попитах аз и подкарах бавничко напред с колоната, по-близо до светофара.

— В моргата дойде още един служител. Двамата с жената излязоха да потърсят изгубените документи, а аз останах с вампира. Беше сутринта. Така или иначе, нямаше къде да ходи.

Лари се опита да отклони поглед, но болката не му позволяваше, затова продължи да ме гледа в очите, макар и гневно.

— Излязох да запаля цигара.

Погледнах го и едва успях да набия спирачки, когато потокът от коли пред мен спря. Предпазният колан на Лари се обтегна и той простена, а когато спря да се върти от болка на седалката си, каза:

— Направи го нарочно, нали?

— Не, но може би трябваше. Оставил си без наблюдение в моргата тяло на вампир, който вероятно е извършил толкова убийства, че заслужава съдебна заповед за екзекуция.

— Не беше само до цигарата, Анита. Онова тяло просто лежеше на количката. Не беше нито оковано във вериги, нито вързано с ремъци. Никъде нямаше и кръстове. Правил съм екзекуции. Вампирите са така омотани със сребърни вериги и кръстове, че едва им се вижда сърцето. А в случая нещо не беше както трябва. Исках да се видя с експерта от съдебна медицина. Тя, или някой друг, трябва да прегледа вампирите преди екзекуцията. Пък и тя също е пушачка, та си рекох, че докато го обсъждаме, можем да изпушим по една в кабинета й.

— И какво? — попитах аз.

— Нямаше я и аз се върнах в моргата. Когато влязох, заварих санитарката да се опитва да забие кол в гърдите на вампира.

За наш късмет в този момент бяхме спрели сред потока от коли. Ако бяхме в движение, със сигурност щях да се забия в някого. Погледнах го от упор.

— Оставил си без надзор и чантата с инструментите си.

Някак му се удаваше да изглежда едновременно сконфузен и разсърден.

— Сред инструментите, които аз ползвам, за разлика от теб, няма оръжие. Не допусках, че някой ще тършува вътре.

— Лари, много хора биха отмъкнали нещо, ей така, като сувенир.

Колите запълзяха напред и трябваше да гледам в пътя, а не Лари.

— Добре, добре, знам, че сгреших. Сграбчих жената през кръста и я откъснах от вампира. — Лари сведе очи, без да ме погледне. Беше стигнал до момента от цялата история, който го смущаваше или пък който смяташе, че няма да ми хареса. — Обърнах се с гръб към нея, за да огледам вампира, да проверя дали го е промушила.

— И тя те промуши в гръб — заключих аз.

Едва се влачехме, бяхме в капан между млекарницата „Дери Куин“ и „Кентъки Фрайд Чикън“ от едната страна и автоборса на „Инфинити“ с бензиностанция от другата. Гледката навън дълго не се промени.

— Именно. Сигурно си е помислила, че набързо е приключила с мен, защото ме заряза и пак се нахвърли на вампира. Аз я обезоръжих, но тя продължи да се мята и да се опитва да го докопа. Тогава влезе нейният помощник и двамата успяхме да я вържем. Просто беше обезумяла.

— А защо не извади пистолета си, Лари?

Пистолетът му сега беше в чантата с инструменти, тъй като кобурът за през рамо е неудобен при ранен гръб. Но обикновено ходеше въоръжен. Бях го водила на стрелбището, бях го вземала със себе си и на лов за вампири, докато не се убедих, че може да борави добре с оръжието.

— Ако го бях извадил, можеше да я застрелям.

— Тъкмо това имах предвид, Лари.

— Именно. Не исках да я застрелям.

— Но тя можеше да те убие, Лари.

— Знам.

Вкопчих се в кормилото така, че кокалчетата ми побеляха. Бавно изпуснах въздух и се помъчих да не се разкрещя.